След „Челюсти“: Стивън Спилбърг страдал от паник атаки, кошмари и стрес
Култовата лента навърши 50 години от премиерата си
50 години след премиерата си филмът „Челюсти“ остава едно от най-значимите заглавия в историята на киното. Легендарната продукция на режисьора Стивън Спилбърг се смята за първия блокбастър, променил завинаги стандартите в Холивуд.
Въпреки огромния успех, работата по лентата е оставила траен психологически отпечатък върху нейния създател.
Стивън Спилбърг споделя в новия документален филм „Jaws @ 50: The Definitive Inside Story“, който ще бъде излъчен по Nat Geo и Disney+, че снимките на „Челюсти“ са били най-трудното преживяване в кариерата му. Режисьорът разкрива, че е страдал от сериозна паническа атака непосредствено след края на снимките, провели се в продължение на месеци на остров Мартас Винярд. „Бях напълно извън контрол, не можех да дишам, мислех, че получавам инфаркт“, признава Спилбърг.
Снимките на „Челюсти“ са съпътствани от постоянни проблеми,
сред които неизправности на механичната акула, тежки климатични условия и сериозни закъснения, които в крайна сметка довеждат до над 100 дни забавяне спрямо графика. В документалния филм Спилбърг описва подробно трудностите, включително факта, че механичната акула първоначално е била тествана в сладка вода и не е функционирала правилно в океана, както и
многобройните логистични проблеми, причинени от заснемането в реална морска среда.
Документалният филм включва интервюта с актьорите от оригиналния актьорски състав, включително Лорейн Гари, Карл Готлиб и Джефри Крамър, както и с композитора Джон Уилямс, получил награда Оскар за музиката си към филма. Уилямс разкрива, че прочутите музикални ноти, създаващи напрежението във филма, са били негово лично хрумване, чиято цел е била да подчертае безмилостното присъствие на акулата.
В специалния филм режисьори като Джеймс Камерън, Камерън Кроу и Джей Джей Ейбрамс обсъждат въздействието на „Челюсти“ върху кариерата им и значението на филма за съвременното кино.
Ейбрамс го описва като „живото-променящо преживяване“.
Освен успеха и трайното влияние върху поп културата, „Челюсти“ оставя и противоречивото наследство, наречено „ефектът Челюсти“ – масовата фобия от акули, предизвикана от филма, която години по-късно се трансформира в повишено внимание и уважение към тези хищници.
Самият Спилбърг признава, че дълго време след премиерата е имал кошмари и симптоми, подобни на посттравматичен стрес. Той споделя, че често е посещавал снимачната площадка на кораба „Орка“, пренесен в студиото на Universal, за да намери утеха. Въпреки трудностите режисьорът признава, че именно „Челюсти“ е филмът, който му е дал начало в кариерата и му е донесъл огромна слава.
