След боксовите изстъпления в Париж - време ли е отново да бъркат под полите?

Извратеняците от МОК грубо и безпардонно се изхрачиха в лицето на Истанбулската конвенция пред целия свят

Спорт
14:40 - 02 Август 2024
10913
След боксовите изстъпления в Париж - време ли е отново да бъркат под полите?

Светът тотално е изтрещял — или поне онзи, който претендира да е по-развит. Разбирай — на запад от Сърбия и на север от Средиземно море. С някои изключения.

Изтрещелите членовете на Международния олимпийски комитет решиха, че неиздържалите половия тест боксьори остават в женския бокс.

“Те са жени по паспорт и за нас това е достатъчно”,

отсече говорителят на МОК Марк Адамс.

Пожелаваме на Марк, независимо от половата му принадлежност, до края на дните му жени като боксьорите Лин Ю Тин и Имане Хелиф да подгряват чаршафите му.

Дано си пада по хомо секс, защото за това става въпрос.

Биологично родени мъже всяха невиждан смут в боксовите квалификации вчера. И за слепите е ясно, че на ринга излизат да се бият мъже срещу жени. Това не е очевидно само за членовете на МОК.

И за слепите е очевадно, че на ринга срещу жени се изправят биологични мъже

На практика МОК и органиаторите на олимпийските игри грубо и безпардонно се изплюха в лицето на т.нар Истанбулска конвенция, уж създадена да защитава жените. Но както става ясно и от самите първи няколко члена на документа, защитата включва и т.нар. транс жени — биологично родени мъже, които претендират да са жени.

Неадекватното решение на МОК всъщност пося невиждана омраза и

т.нар. транс общество тепърва ще се сблъска с последиците от извратената концепция за “приобщаване и разнообразие”

— пътеводната звезда на модерните ЛГБТ движения, техните спонсори и идеолози. Не е нужно да си Ванга, за да прозреш, че жаждата за “повече видимост” ще доведе до много повече насилие, непоносимост и омраза (но при липса на пророчески таланти достатъчен е прост преглед на публикациите в социалните мрежи). И без транс изстъпления на олимпийски игри, всеки месец в Щатите по един трансджендър губи живота си — обикновено заради това, че вре гениталиите си на неправилното място.

Страничен ефект от целия скандал е петното, което се хвърля върху гейовете 

— за мнозина в абревиатурата ЛГБТ всички са еднакви. Само че набедените за нежни мъже нито претендират, че са жени, нито имат амбиции да се състезават срещу такива. Но както е добре известно — покрай сухото гори и мокрото.

Каквото и да се опитват за внушават либерални политици, платени “доктори”, "прогресивни" университети, ЛГБТ медии и активисти, половете са два — мъжки и женски. Полът е константа и не може да се променя при никакви обстоятелства, страдания и стремежи на индивида и медицински интервенция. Той е вкоренен в ДНК във всяка човешка клетка и това е непроменимо. Тази концепция е добре схваната от родителите на джендърната идеология и затова измислят понятието джендър — познато у нас като полова идентичност.

Т.е. идентифицираш се като жена и това е достатъчно, за да си жена.

(Проблемът в частност с българския език е, че и за двете понятия използваме думата “пол”.) Човек, който припознава тази идеология, може да си променя половата идентичност през половин час. С биологичния пол това е невъзможно, независимо колко части от тялото ще си отрежеш и какви количества полови хормони ще приемеш. Любопитен въпрос е

защо биологичната реалност са заменя с измислена от психически увредени индивиди концепция.

Да не споменаваме отвратителните възгледи на таткото на джендърната идеология Пол Мъни за педофилията, заради които Наказателният кодекс на всяка съвременна държава би го прибрал зад решетките за доста дълго време.

В какво се състои тестът за полова принадлежност, който състезателят на Алжир Имане Хелиф и тайванският състезател Лин Ю Тин не са издържали, така и не става ясно. Това са

двамата хубавци, на които им е по-лесно да се бият срещу жени.

и на които организаторите на игрите в Праиж щедро предоставиха това право.

В различни периоди, при съмнение полът на спортистките в олимпийските игри е бил определян чрез различни методи:

  • Така например до шейсетте години се е прибягвало до прост гинекологичен преглед. Тази срамна (но несъмнено най-проста и най-бърза) процедура по-късно е изоставена.
  • През 90-те години полът на жените е бил удостоверяван чрез генетичен тест и при наличие на гена SRY (среща се само у мъжете) индивидите не са допускани до женски състезания. 
  • От 2012 г. Международният олимпийски комитет провежда хормонален анализ на спортистките. При повишено ниво на мъжки полови хормони (андрогени) спортистът не се допуска до участие в женски съревнования.

А днес за идиотите от Международния олимпийски комитет е достатъчно само да погледнат какво пише в паспорта на състезателите…

Изглежда е дошло времето отново да се бърка под полата, за да се установи полът на състезателката. Противно, но поне е честно. И стига отвратителни политкоректни брътвежи и простотии. Олимпийските игри не са София прайд.

На снимката: Боксьорите Лин Ю Тин и Имане Хелиф, които МОК се опитва да ни убеди, че са жени