След смъртта на Анжел Вагенщайн: Кой е последният жив старейшина на Великото народно събрание?
Юристът Александър Джеров навърши 94 тази седмица, все още бистри правни въпроси
Седмото велико народно събрание се събра на 10 юли 1990 след първите свободни и демократични избори у нас, проведени от близо 60 години. В състава от 400 души присъстваха имената на десетки видни общественици, писатели, музиканти, актьори и фигури от всички сфери на живота. Вчера почина доайенът им Анжел Вагенщайн, който си отиде на завидните 100 години.
Lupa.bg върна за своите читатели лентата назад, за да провери кой е най-възрастният все още жив член на парламента, приел актуалната ни конституция. И това се оказа роденият на 27 юни 1929 г. юрист Александър Джеров. Той не само е в цветущо здраве дни след 94-ия си рожден ден, но и продължава да се занимава с право.
Джеров е сред авторите на Конституцията и председател именно на законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание, което изработи и прие днешния ни основен закон. Депутат от СДС като зам.-председател на Радикалдемократическата партия, която по-късно напуска и преминава в Демократическата партия.
Всъщност Великото народно събрание беше председателствано първо от стария поет Йосиф Петров, роден в далечната 1909-а година. Така Бай Йосиф повлече крак за дълголетие, като доживя достолепните 95 години.
Роденият в 1909 г. Бай Йосиф Петров беше доайенът на седмото ВНС
Адвокат в областта на вещното право и автор на повече от 50 научни публикации, Джеров дори наскоро коментира драмите около Иван Гешев. Според ветерана-юрист е прибързано да се премахва позицията главен прокурор:
"Добре, с какво ще бъде заместена? За да вземем решение по този въпрос, трябва да помислим каква ще бъде алтернативата. Каква е алтернативата - никой не знае. За съжаление, твърде много лаически се говори у нас за конституционни промени. Все едно, че ще отидем в магазина и ще купим някаква вещ. Това не е така - Конституцията има две части, които биха могли да бъдат допълнени или изменени от Обикновено народно събрание, като се минат етапите. Но има други части, които не могат да се пипат от Обикновено народно събрание.
Ще трябва да се мине през Велико народно събрание. Само че това е много опасно. Защото, за да се направи каквато и да е промяна в отделните части на Конституцията, тя се разглежда като едно цяло. Хирургът, когато оперира, първо трябва да помисли какво е взаимното отношение между оперираното място и останалите органи."
