Сметната палата коригира грешки в отчетите за близо 3,4 млрд. лева
Значителна част са оправени още в хода на одитите
Сметната палата е установила неправилни отчитания за милиарди левове в публичния сектор през 2025 г., като значителна част от пропуските са били коригирани още в хода на одитите. Коригираните неправилни отчитания са за 3,37 млрд. лева, или 87% от всички установени пропуски, става ясно от годишния отчет за дейността на одитната институция.
През миналата година Сметната палата е извършила общо 360 одита. От тях 317 са финансови, 28 са одити за съответствие при финансовото управление, 11 са специфични одити и четири са одити на изпълнението. Отчетът е внесен в Народното събрание в определения от закона срок - 30 септември.
Според данните корекциите, направени в резултат от одитите, са довели до значително подобряване на финансовата отчетност. Броят на отрицателните одитни мнения е намалял с 88%, а немодифицираните, или положителни, оценки за годишните финансови отчети са нараснали с 43%. Най-голямо подобрение е отчетено при общините, където положителните одитни мнения са се увеличили с 54%.
Съществено е разширен и последващият контрол върху изпълнението на препоръките на Сметната палата. През 2025 г. са проверени общо 896 препоръки и подпрепоръки от предходни одити - с 324 повече спрямо 2024 г., когато те са били 572. Напълно изпълнени са 67% от проверените препоръки.
Само напълно изпълнените препоръки са се увеличили от 405 през 2024 г. на 604 през 2025 г. От Сметната палата посочват, че засиленият последващ контрол води до отстраняване на повече пропуски в министерства, ведомства и общини.
Ако дадена организация не изпълни препоръките, одитната институция може да уведоми Народното събрание, Министерския съвет или съответния общински съвет. При тежки или системни случаи Сметната палата има право да предложи спиране на бюджетни трансфери или освобождаване от длъжност на отговорни ръководители.
Ръст има и при установените административни нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Съставените актове са се увеличили с 10,5% - от 153 през 2024 г. на 169 през 2025 г. Сред нарушенията са необосновано ограничаване или даване на предимство на определени участници, нарушения в методиките за оценка на офертите, непровеждане на процедура по ЗОП, когато законът я изисква, и неспазване на сроковете за публикуване на информация в Регистъра на обществените поръчки.
Общият брой на съставените актове за административни нарушения обаче е намалял от 215 на 181, основно заради по-малкия брой изборни кампании, които са били обект на контрол през 2025 г. По Изборния кодекс актовете са намалели от 59 на девет.
При установени данни за престъпления или тежки нарушения два одитни доклада са изпратени на прокуратурата. Други 54 са предадени на Агенцията за държавна финансова инспекция, 24 - на Агенцията по обществени поръчки, а три - на Комисията за противодействие на корупцията. Министерският съвет е получил 157 одитни доклада, а общинските съвети - 237.
"Основни критерии за избора на одитните ни задачи през годината бяха теми и области с повишен обществен интерес, индикации за проблеми с потенциално сериозно въздействие, голям размер на управлявания публичен ресурс, информация за несъответствия и сигнали от трети страни, установени нарушения при обществени поръчки, негативни практики от предишни години", посочва председателят на Сметната палата Димитър Главчев.
Наред с подобряването на отчетността Сметната палата очертава и редица системни проблеми. Сред тях са липсата на единна и консолидирана счетоводна рамка в публичния сектор, неактуализирани вътрешни правила, слабости при управлението на риска, неефективен вътрешен контрол, нарушения при обществените поръчки и проблеми при управлението на държавно и общинско имущество.
Одитната институция отчита и недостатъчна ефективност на действията за превенция на корупцията при управлението на средства от ЕС, както и пропуски в стратегическото планиране за развитието на водния и горския сектор. За преодоляването им са отправени законодателни, методологични и организационни препоръки към бюджетните организации, Министерството на финансите, Министерския съвет и Народното събрание.