Специалисти настояват за клинична пътека за лечение на афазия

За осигуряване на клинична пътека за лечение на афазия ще настояват от Асоциацията за инсулт и афазия. Към момента пациентите с нарушена комуникация вследствие на инсулт, невродегенеративни заболявания или черепно-мозъчни травми и техните семейства сами трябва да се справят с проблема и терапията.

Това съобщи в интервю пред БНР инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия. В предаването „Хоризонт до обед“, заедно с логопеда-афазиолог д-р Марина Арнаут, коментираха за проблемите у нас и през какви трудности и изпитания преминават пациентите, както и техните семейства.

Инж. Добрева съобщи, че в София, с подкрепата на Столичния общински съвет, за първи път ще се реализира проект за първата общинска програма за афазия.

„Надяваме се да се разкрие специализиран кабинети към общинските лечебни заведения“,

каза инж. Добрева и посочи, че във Варна вече са щастливи, защото 40-годишен пациент напълно са го възстановили до степен да се върне на работа.

„Основният проблем у нас е слабата разпознаваемост на заболяването и липсата на навременна диагноза и неосигурено лечение“, напомни инж. Добрева.

Статистиката сочи, че 15 000 годишно са засегнати от афазия. Това са 1/3 от получилите инсулт. Над 90% от тези 15 000 развиват и психически проблеми.

„Афазията - болестта, от която страда холивудската легенда Брус Уилис, е комуникативно нарушение, придобито вследствие на инсулт - основният процент на афазиите. Големият процент се дължи на невродегенеративните заболявания като деменция, Алцхаймер, Паркинсон, МС, черепно-мозъчни травми и тумори в мозъка.

Състояние, при което човекът е с нарушена способността да комуникира.

Преди всичко да разбира. Има две форми – когато човек се изказва, но не разбира какво му се казва и другата е, когато е засегната плавността на изказването, тръгва да каже нещо, но има заекване и размества срички и букви“, обясни председателят на Асоциацията за инсулт и афазия.

За терапията на това състояние се препоръчва „златния стандарт“ - 3 пъти седмично, а в санаториуми и лечебни заведения – всеки ден.

Инж. Добрева и логопедът д-р Марина Арнаут са категорични, че пълно възстановяване зависи от състоянието и доколко са се съхранили висшите корови функции на мозъка.

„Чудесата стават, но с много труд, търпение и упорство. Зависи от мястото и размера на мозъчното увреждане“, казват те.

„В Европа работата с логопед афазиолог е осигурен от държавата. На национално ниво - в България, като Асоциация искаме на първо място да се приеме национален консенсус за афазия и да се създаде клинична пътека за възстановяване. Сега достъпът за лечени е само платен“, каза доц. Добрева.

„Българските семейства се оправят сами. Стои въпросът за достъпността до специалисти.

Когато стигат до мен роднини и пациенти ми обясняват колко кръга на ада са минали, докато стигнат до мен. 

Създала съм страница и разказвам, че логопед не е специалист да работи само с деца, а работи с нарушения на гълтането, когато има засягане на черепно-мозъчни нерви, езика, фациалиса и когато не могат да се хранят“, сподели Марина Арнаут за препятствията, които срещат пациенти с афазия и техните семейства.

И обясни, че „в острия стадии на инсулт трябва да вървим ръка за ръка с лекарите“:

"Ние нямаме достъп до неврологичните отделения и лекарите трябва да кажа на хората „вие трябва да потърсите логопед“. Хубаво е да има поне един кабинет в ДКЦ-ата, а няма нищо. Специалистите – логопед-афазиолог, се броят на пръсти в страната. В София сме десетина колеги."