Станишев : Меденият месец на управлението приключи , липсва диалог и личат огромни дефицити

„Освен бюджетния дефицит, който е твърде голям, има няколко структурни дефицита в това управление. Първо, те попаднаха в капана на очакванията, които имаха българите и които сами създадоха.“ Това заяви бившият министър-председател и бивш председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев в предаването „Говори сега“ по БНТ.

Сред основните слабости на кабинета той открои липсата на достатъчно диалог и неефективната комуникация с обществото.

„Като че ли някои от управляващите повярваха, че имайки абсолютно мнозинство, могат да правят каквото си поискат. Това не е така.“

Станишев подчерта, че кредитът на доверие е бил даден преди всичко на Румен Радев лично, а не на политическата формация „Прогресивна България“, и не може да се приема за гарантиран през целия мандат.

По думите му още първият тур на президентските избори е бил предупредителен сигнал към мнозинството. Той изрази мнение, че ПП-ДБ са разглеждали президентския вот като възможност за последващ натиск за предсрочни парламентарни избори.

„Много са проблемите. Няма да е лесна тази зима и като цяло меденият месец приключи.“

„Търпението на хората е изчерпано. Те имат лично доверие към премиера, но то също не е безкрайно, защото вече ги съдят не по това какво са обещали по време на предизборната кампания, а какво правят днес, какви са действията им.“

Бюджетът няма достатъчно буфери, реформите са плахи

Станишев изрази разочарование от проектобюджета за 2027 г., в който не вижда решителни мерки за овладяване на дефицита и ясно очертани структурни промени.

„Този огромен размер на бюджетния дефицит, близо 5% от брутния вътрешен продукт, е резултат от политиката през последните няколко години на почти всички партии. Тук няма невинни.“

По думите му политическите сили са правили финансово необезпечени жестове към избирателите, които впоследствие се превръщат в държавен дълг за следващите поколения. Сегашният кабинет обаче остава твърде плах в опитите си да ограничи натрупаните дисбаланси.

Бившият премиер настоя за задълбочен преглед на публичните разходи, особено в администрацията, без да се засягат социалните права. Той постави въпроса и за липсата на ясна здравна реформа, включително за разминаването между заявения приоритет за профилактика и предвиденото финансиране.

„В този бюджет не виждам сериозни буфери. При влошаване на икономическата ситуация няма много резерви за извънредни разходи и това е рисково както за държавата, така и за самото управление.“

Станишев отбеляза, че най-подходящото време за промени са първите месеци на мандата, когато общественото доверие е най-високо, но тази възможност не е била използвана достатъчно.

Липсата на диалог и слабата комуникация създават излишни кризи

Като примери за проблемния подход при вземането на решения той посочи подготовката на бюджета, обърканите обяснения около пенсионните фондове и предложенията за личните асистенти на хората с увреждания.

„Ако има проблеми с оценката на ТЕЛК или с корупция в системата, те не могат да се решават за сметка на правата на хората.“

В сложната икономическа ситуация правителството трябва да разговаря много по-активно със синдикатите, работодателите и неправителствените организации, вместо да подготвя мерки без достатъчно обсъждане и впоследствие да ги оттегля под натиска на общественото недоволство, смята Станишев.

Той определи слабата комуникация като още един сериозен проблем.

„Не знам дали го осъзнават, но те не могат да обяснят на обществото дори добрите неща, които правят.“

Станишев свърза това и с организацията на управляващата формация.

„Това е проблемът на политическа сила, създадена за един ден, концентрирана около една личност, без реален вътрешен живот. И в крайна сметка никой не поема инициативата, всичко опира до премиера.“

„Необходимо е да се обяснява постоянно, всеки ден, какво правиш, с какви трудности се сблъскваш. Ако не го правиш и нямаш говорители, други ще говорят вместо теб.“

По повод активността на независимите регулатори и наложената санкция на Kaufland Станишев уточни, че не е запознат с конкретните документи и не може да оценява основателността на решението.

„Самият факт, че независими регулатори могат да посочат слабости на големи икономически играчи, е положителен.“ Той припомни, че компанията има право да обжалва и окончателното произнасяне е на съда. В същото време подчерта значението на посланията към инвеститорите, които се нуждаят от ясни правила и предвидимост.

По отношение на цените бившият премиер посочи, че войните в Украйна и Близкия изток, както и международните цени на газа и петрола, са външни обстоятелства, върху които България не може да влияе пряко.

Държавата обаче може да подкрепя бизнеса при високите разходи за електроенергия и суровини, докато трайното въздействие върху крайните цени изисква по-дълбоки промени.

„Ако говорим за самия механизъм на ценообразуването, тук са нужни много по-дълбоки системни реформи.“ Станишев изрази съмнение и в ефективността на предлаганата потребителска кошница.

Като дългосрочно решение при храните той посочи развитието на земеделските кооперации по модела на Италия, където производителите участват и в преработката, и в търговията на едро.

„Нека се учим от другите. Няма нужда да измисляме колелото.“

България има нужда от стабилност, а не от нов политически цикъл

Въпреки критичната си оценка за досегашните реформи Станишев подчерта, че не желае политическа нестабилност.

„Аз не пожелавам неуспех на това управление. Всъщност България има нужда от успех, особено в тази трудна ситуация навсякъде по света. Трябва да има стабилност.“

Страната излезе от продължителния цикъл на предсрочни парламентарни избори, но високите очаквания, икономическите трудности и натрупаното обществено нетърпение изискват по-решителни действия от мнозинството, смята той.

Европа трябва да се върне към ролята си на съюз на мира

По отношение на войната в Украйна Станишев подкрепи позицията на премиера Румен Радев за търсене на дипломатическо решение и настоя ЕС да участва активно в преговорите.

„Винаги съм вярвал, че Европейският съюз е съюз на мира. И сега не мога да се примиря, че ЕС не участва в усилията за намиране на дипломатическо решение.“

„В това отношение аз подкрепям позицията на премиера Радев и на правителството. Да, тези преговори ще бъдат трудни, но алтернативата им е война до пълно изтощение и разруха на Украйна, огромни страдания за хората там и тежки последици за Европа.“

Войната има преки последици и за България, включително за корабоплаването, търговията и екологичната сигурност в Черно море, предупреди той.

„Войната стигна до бреговете на страната ни.“

По думите му са необходими дипломатически усилия, които да доведат не само до прекратяване на военните действия, но и до дългосрочни гаранции за сигурността.

„Нужни са истински, искрени преговори, а не тупане на топката и печелене на време.“

Станишев призова за изграждане на обща система за сигурност на континента, която да предоставя гаранции за ЕС, Украйна и Русия, с участието на САЩ, по аналогия с процеса от Хелзинки по време на Студената война.

„Трябва да има кураж да се говори в този смисъл.“

В коментар за предстоящата среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин и опасенията от нова „Ялта“ Станишев отхвърли възможността световните проблеми да бъдат решени еднолично или от ограничен кръг лидери.

„Светът е все по-комплициран. Никой не може в какъвто и да е формат да реши всички въпроси.“

ЕС продължава да разполага със сериозно международно влияние, но трябва да го използва по-активно, да преосмисли приоритетите си и да засили дипломатическата си роля.

„Важно е първо да се концентрираме върху собствените си проблеми и второ, да водим много активна дипломация с всички международни партньори по прагматичен начин.“

В заключение Станишев призова за връщане към основните европейски ценности, включително мира, и за критичен и самокритичен подход към съществуващите предизвикателства, търсейки реални решения.

„Стига да има и политическа воля“, заключи Сергей Станишев.