Станишев пита: Защо в България има ожесточена съпротива срещу равенството на жените?

Лидерът на ПЕС Сергей Станишев издигна като приоритет равенството на жените и присъствието им във властта на форум на европейската левица, посветен на пазара на труда, бъдещите професии и равностойното заплащане между жените и мъжете. Конференцията е под надслов "Овластяване на жените".

Конференцията акцентира върху участието на жените в политиката. В листите за предстоящите избори от 186 водачи само 36 са жени – малко под 19%.

„Основна идентичност на левицата е борбата за равенство. Равенство във всичките му форми, но най-вече социално. Още от създаването на българската социалдемокрация в края на 19 век – 1891 г., борбата за правата на жените е една от характеристиките на нашата партия. Днес някои може да смятат, че те са гарантирани, но това не е така. Виждаме как наслагването на кризи - енергийна, икономическа и глобална заради войната в Украйна, високата инфлация и несигурността, изостря неравенствата, особено в държави като България. Хората се мятат в тревожност как да закърпят бюджета, как да изпратят децата си на училище и да преживеят зимата, изобщо как ще си платят сметките. В тази усложнена ситуация има много рискове за загубата на социални права, в това число и на правата на жените, и ние трябва да ги отстояваме.“

С тези думи Станишев откри конференцията „Овластяване на жените“, организирана от ПЕС-Жени и Обединението на жените социалистки (ОЖС) в БСП в Пловдив.

Той сподели, че често го питат за най-тежките политически битки, които социалистите са водили на европейско ниво през последното десетилетие. „Бих откроил борбата за излизане от политика на които социалистите са водили на европейско ниво през последното десетилетие. „Бих откроил борбата за излизане от политика на остеритет и затягане на коланите, наложена от десните в Европа; Плана за възстановяване след пандемията от Ковид-19; борбата за Младежка гаранция и срещу насилието над жени. Изненадваща за мен обаче е ожесточената съпротива, която срещаме по политическата битка за равноправие на жените. Защо?

Крайнодесните националистически партии използваха тази тема за много по-широк дебат между тях и либералите за традиционните семейни ценности и разказите за доброто старо време. Все едно тогава мъжете винаги са били джентълмени, а жените са имали всички социални права – да учат в университети, да гласуват, да намират работа и да бъдат платени достойно. Но както знаем, това изобщо не е така. Именно социалистическата идея се е борила за равноправието на жените - 8 март не е ден на мъжката галантност, той е ознаменува политически битки.“

Станишев припомни, че едно от ключовите условия на социалистите през 2019 г. за подкрепа на Комисията „фон дер Лайен“ е било представянето на цялостна европейска стратегия за равенство между половете в ЕС. „Днес тя е факт. И съм особено горд с успешните кампании на ПЕС-Жени през годините, както и от добрата работа на еврокомисаря от нашето политическо семейство с ресор „Равенство“ Хелена Дали. С общи усилия вече се осъществяват дългогодишни приоритети на лявото политическо семейство. Но много въпроси остават нерешени.

Разликата в заплащането между жените и мъжете в ЕС е 14%, а в България между 13 и 15%, т.е жените работят над два месеца безплатно. Разликата в заетостта на ниво ЕС също е значителна – 79% сред мъжете и едва около 67% за жените, а те са все по-добре квалифицирани. Не можем да оставим тези проблеми само на нивото на икономиката. Въпросите за неравенствата са политически, а не икономически. И ако не ги решим сега, при всяка следваща криза ще са още по-крещящи."

Президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай поздрави българските социалистки във видео обръщение. „Разликата в заплащането между мъжете и жените е разочароваща и несправедлива. След два месеца - през ноември, ще честваме Европейския ден за равно заплащане, заедно с всички наши организации в партиите от лявото политическо семейство. Това е ден, който символно показва, че след него на практика жените работят безплатно до края на годината. Наистина ни е писнало. Искаме да променим това сега, а не утре.“ “Има въпроси, по които само жените могат да изкрещят. Чуваме, че сега се анонсира евентуално дистанционно обучение за децата, за да сме солидарни с енергийната криза. Има реална опасност ние като жени да платим социалната цена от последиците от войната, кризите и инфлацията. Не бива да го допускаме.“, призова в своя анализ председателката на ОЖС в БСП Дора Янкова.

В отделните панели на конференцията се включиха представители на институции и неправителствени феминистки организации, синдикалистите Ваня Григорова и Виолета Иванова, председателят на „Балкански институт по труда и социалната политика“ Иван Нейков, Харалан Александров, социален антрополог, политолозите Страхил Делийски и Татяна Буруджиева, кметът на Троян Донка Михайлова, Марина Кисьова Де Хеус, изп. директор на Фондация „Екатерина Каравелова“, Леа Вайсова и Стоянка Енева от Левфем. По време на форума бяха представени и актуални социологически проучвания по темата, проведени в България. Според данните на

Изследователски център "Тренд" мнозинството (близо 86%) подкрепят идеята за една и съща позиция жени и мъже да получават еднакво заплащане, но само 40 процента вярват, че мъжете и жените в България са с равни възможности за кариерно развитие.

„Жените са 51% от българското общество и те в личен план, както и държавата, са инвестирали много в образование и в професионално развитие, а заемат малко над 13% от всички ръководни длъжности. Става дума за систематичен проблем. Инвестираме огромни ресурси – национални и лични в образованието на жените и после използваме 1/5 от този капацитет. Това е проблем на обществото, не е проблем на жените. Той има и днешни измерения – ако приемем, че според социолозите шест партии влизат в парламента, това означава, че имаме 186 водачи на листи. От тях 36 са жени – под 19%.“, посочи в изказването си Иван Нейков.

Според Виолета Иванова от КНСБ и Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", ако жената няма еднакви условия и равнопоставеност на пазара на труда, това води до разлики в заплащането, а оттам до нарастване на бедността. По данни на КНСБ средната работна заплата за жените е с 265 лв. по-малко от тази на мъжете в България, а пенсията – със 129 лв. „Липсата на достатъчно места в общинските ясли и детски градини пряко рикошира върху жените – след втората година майчинство жените са принудени да използват неплатен отпуск, почасово работно време, а не малко дори напускат работа. Този процес акумулира класически патриархален модел в обществото. Не може да си говорим за еманципация без да говорим за ролята на държавата и предоставянето на публични базови услуги.“, заяви Леа Вайсова от феминистката организация ЛевФем.

В последния ден от конференцията участниците дебатираха и участието на жените в политиката. "Използваме военни метафори за политиката – тя обикновено е война, битка, и страните в нея печелят или губят. Или пък я сравняваме с мъжки спортове, често с футболен мач. Цялата ни представа за държавата е за строго йерархична структура, с почти военен ред. Заради тези възприятия, жените изначално са на резервната скамейка в политиката.", коментираха Страхил Делийски и Харалан Александров.

Конкретен пример даде Донка Михайлова, кмет на община Троян, посочвайки, че Министерството на образованието в България е на 143 години, а само в 3 от тях начело е била жена. "Разглеждайки листите на парламентарно представените партии на миналите избори за град Пловдив, установих, че в тях няма жени на първите пет позиции. В листите за предстоящия вот има леко подобрение и от 11 мандата Пловдив е с шанс да има една жена в парламента. Това безспорно е препятствие пред участието на жените в политиката.", сподели Марина Кисьова от Фондация "Екатерина Каравелова".