Стъписващото слово на Йордан Радичков пред папа Йоан Павел II

Покрай очакваната визита на папа Франциск Lupa.bg ви представя стъписващото слово на големия Йордан Радичков, произнесено пред първия папа, посетил България - Йоан Павел II, на 24 май 2002 г.

Ваше светейшество,

Посещението ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада с най-светлия духовен празник на българите — деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура.

Вие, Ваше светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца — радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надмеността и не ги обичаме. Може би защото не сме владеели други народи.

Вярваме, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Страната ни е малка по територия, но с течение на годините човекът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени божи места.

Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разпростира благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната вие вероятно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели и дошли с ангелите си в църквата.

Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение.

Ваше светейшество, ще си позволя тук пред вас да разкажа нещо много лично. Детството ми премина в едно бедно селце на Северозападна България. У дома си имахме малка икона на Св. Богородица с младенеца. Иконата бе на голяма почит у нас. Всяка година на моя имен ден — Йордановден, аз отивах на село си, на разсъмване изваждах вода и внимателно измивах лицето на Божията майка и на младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския студ, но спомена за умиването на лицето на Божията майка и до ден-днешен топли сърцето ми.

Позволете ми накрая, Ваше светейшество, да ви се поклоня и да ви кажа нашето най-сърдечно „Добре дошли на българска земя“. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек.