Статистиката: Всяко четвърто българче е пристрастено към вейповете

Всяка година на 31 май Световната здравна организация отбелязва Световния ден без тютюнопушене. Мотото на 2025 г. е „Примамливи продукти. Скрити намерения. Разкриване на опасностите“. 

Темата на Световния ден е свързана с дизайнерските характеристики и стратегиите, които правят чрез ароматите никотина и тютюневите изделия привлекателни и продължават да примамват децата и младите хора към никотинова зависимост.

Регионалните здравни инспекции работят по проблема целогодишно. 

По данни на СЗО във всички държави младите хора използват в по-висок процент електронни цигари спрямо възрастните. В световен мащаб около 37 милиона младежи на възраст 13 – 15 години употребяват тютюн. Маркетингово съдържание, рекламиращо електронни цигари, никотинови пакетчета и нагрявани тютюневи изделия, е гледано повече от 3,4 милиарда пъти в социалните медийни платформи.

По отношение на употребата на електронни цигари от юношите на възраст 13 – 15 години в данните за България се отбелязва ръст от 10,8% през 2015 г. до 23,3% през 2023 г.

На този фон през изминалата седмица управляващото мнозинство в парламента, отхвърли на първо четене в здравната комисия промени в закона за здравето, с които по-ясно да се посочи, че в закрити обществени места е забранена употребата не само на конвенционални цигари, а и на всички тютюневи и свързани с тях изделия, включително наргилетаа.

Никой от гласувалите против не посочи аргументи. Само преди два месеца депутатите заявиха, че ще , наложат пълна забрана за употреба на вейпове в България. Гласуването мина в присъствието  на представители на всякакви тютюневи и вейп производители, които в последните месеци успяха да обърнат намеренията на управляващите в своя полза. Така  у нас остава  разрешено да се употребяват бездимни цигари на закрити обществени места.

В момента според закона за здравето у нас е забранено тютюнопушенето в закрити обществени места, работни помещения и някои открити пространства. Дефиницията на тютюневи изделия препраща към закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, където пише, че това са изделия, които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн. Тези разпоредби се тълкуваха като включващи в забраната и електронни цигари, вейп устройства и пр., но заведенията започнаха да печелят дела срещу наложени глоби в съда.

Новият законопроектът предвиждаше да разшири и контрола над спазване на забраната, за която сега е публична тайна, че масово се престъпва, включително от полиция, болници, държавни ведомства, градски транспорт. За нерегламентирана употреба на тютюневи и сродни изделия трябваше да следят и органите на МВР, агенцията за храните и др. Тези ведомства обаче са внесли становища, че не могат да се товарят и с тази задача.

Сега на практика контрол няма, защото с него са натоварени само регионалните здравни инспекции, които нямат достатъчно ресурс да следят тютюнопушенето в заведенията.

Всичко това се случва на фона на мрачните данни, според които България от години е на първо място в ЕС по тютюнопушене, като то обхваща 40% от населението при средно ниво от 25-26% за държавите от съюза. На първо място сме и по смъртност от употреба на тютюневи изделия, Децата на България също оглавяват класацията за ранна възраст на употреба на тютюневи изделия и вейпове, като става въпрос за 11 и 15 г.

И докато у нас става все по-разрешено да се пуши навсякъде, в ЕС продължават мерките в обратна посока. Френското правителство обяви, че от 1 юли ще забрани тютюнопушенето на открити обществени места, където може да има деца, като плажове, паркове, училищни площадки, автобусни спирки и спортни съоръжения. При неспазване на забраната може да бъде наложена глоба в размер на 135 евро.