Стефан Савов се спасява като шеф на НС с 1 глас - неговият собствен

Някогашният политик от висок ранг и някогашен шеф на парламента Стефан Савов навремето, през далечната 1992-ра преживява драми, подобни на днешната с Никола Минчев. 

Бивш политзатворник, след промените през 1989 г. Савов се включва в политиката и става шеф на възстановената Демократическа партия, както и един от лидерите на СДС.

Той е депутат и в 7-ото Велико народно събрание, чиято основна функция е изработване и приемане на нова Конституция на България. Впоследствие е един от 39-мата сини депутати, които напускат ВНС през лятото на 1991 г., в знак на протест срещу новия основен закон.

След като Великото народно събрание приема новата конституция, то се саморазпуска на 2 октомври 1991 г. А проведените парламентарни избори през същия месец в парламента влизат 3 формации - победителят СДС, коалиция около БСП и ДПС. Сформиран е кабинет на малцинството на Филип Димитров, при който СДС разчита на подкрепата на Движението за права и свободи.

Така Стефан Савов става шеф на парламента по време на първото синьо правителство, задържало се на власт малко повече от година. Малко преди лятната ваканция през 1992 г. 81 депутати от БСП и ДПС депозират в НС искането за оставка на Стефан Савов. Мотивите им са липса на толерантност, различен подход към депутатите, лансиране на една партия и прокарване на нейни проектозакони в пленарна зала.

115 депутати тайно гласуват Стефан Савов да сдаде председателското място, а 112 - да остане шеф на парламента. Трима пускат празни бюлетини. Според правилника от присъстващите 230 депутати 116 са могли да го свалят. При гласуването Савов оцелява само с един глас повече – неговия собствен. Разочарован и омерзен, Савов подава сам оставка на 24 септември, като заявява, че моралът не му позволява да остане на председателския пост в НС. 

Премиерът Филип Димитров решава да поиска вот на доверие на правителството, което впоследствие губи.