Стенли: Ако съблекалнята не те приеме, си загубен

Бившият полузащитник на Селтик - Стилиян Петров, призна, че адаптирането към живота в Глазгоу е било трудно за него, след като е подписал с тима от „Паркхед“ през 1999 година. Петров разказа и любопитни подробности относно това как е научил английски, което е впечатлило момчетата от отбора.

Българинът премина в Глазгоу от ЦСКА на 19 години, заминавайки за Глазгоу без да знае и дума английски.

„Това беше наистина, наистина трудно начало за мен“, каза Петров пред YouTube канала Fore Hole Challenge.

„Но сега, поглеждайки назад, е доста весело! Спомням си, когато трябваше да пътувам до Глазгоу, за да се присъединя към отбора. Трябваше да пътувам сам. Загубих се в Брюксел на летището! Оказах се на летището в Глазгоу и там имаше толкова много медии, всички задаваха въпроси и не казах нито дума на английски“, спомня си Петров.

„Бях на 19 и за първи път пътувах самостоятелно в чужбина, без да отговарям на въпроси. Имах толкова много представители на медиите и бях като: „О, Боже, какво се случва тук?

Тогава всичко премина от добро в лошо. Не можех да говоря езика, не се приспособявах към ситуацията. Селтик беше огромен клуб. По-нататък разбрах колко голям всъщност. Ето защо за мен беше важно да се адаптирам и приспособя много бързо. Трябваше да се адаптирам и да се уверя, че съм направил правилните неща и главно да науча езика, защото това беше голямата пречка за мен“, сподели още Петров.

„Ако съблекалнята не те приеме, си загубен. Няма значение колко си добър. Видях го и видях, че се превръща в голям проблем. Клубовете вече имат служител, който комуникира с играчите, който се грижи за тях, но преди тази роля я нямаше. Имаше много недоразумения.

Спомням си, че след моята ситуация Селтик назначи първия си човек на тази позиция, който да направи прехода, когато играчите идват в клуба без да говорят езика", разказа бившият национал на България.

Изучаването на английски е било основен приоритет за Петров при кацането в Шотландия, но начинът, по който бившият полузащитник на България го е направил, е малко необичаен. Вместо да наеме преподавател или да ходи на уроци, Петров започва да ходи на кино често и се мотае около щанд за продажба на бургери.

„Става въпрос за намиране на начин. В клуба имаше охранител, който просто искаше да помогне. Той не знаеше как, но се опита да намери различни начини. Съпругата му работеше на щанд за продаване на бургери си помислих: „ Знаеш ли какво? Просто ще отида и ще слушам как хората правят поръчката си, как отговарят - понякога учтиво, понякога не“. За мен беше различно преживяване, но трябваше да намеря начин. Много хора се смеят за това и се гаврят, но аз намерих начин.

Ходих на кино. Гледах всеки ден по три филма! Слушах всяка фраза; въпросите, отговорите. На следващия ден щях да я използвам“, споделя Петров как е задобрял с английския език.

„Промених се много бързо и момчетата казваха: „Искаме те тук. Виждаме, че искаш да растеш и искаш да се развиваш“. И знаете ли какво? Разбрах колко важен е този клуб – значението му, ДНК-то на клуба.

Исках да бъда там и исках да бъда част от него. Бях голям късметлия да съм на „Паркхед“, но не исках да пропусна възможността.

„Беше много трудно начало. Бях много близо да кажа „Знаеш ли какво? Връщам се в България. Всички ме обичат там, животът ми е добър“. Но не исках да го правя, исках да постигна и да се уверя, че след това децата ми ще ме погледнат и ще знаят, че съм успял", каза още Петров.