Стоичков преди 25 години: България е там, където трябва!

Времето лети. Неумолимо. Но не усетихме как изминаха 25 години. Години, в които едно го възхваляха, а други го оплюваха и се мъчиха да го хвърлят в калта. Христо Стоичков - едно от най-големите имена в българския футбол. А и в световния. На днешния 20 декември през 1994 година Камата получи поредното си признание, може би най-голямото - "Златната топка", която се връчва на най-добрия футболист в Европа.

Онзи 20 декември остава паметен в цялата ни футболна история, с изкачването на футболния Еверест от Стоичков, който когато пое наградата, отрони въздишка на облекчение. Получи я, след като две години по-рано му беше отнета и дадена несправедливо на Марко ван Бастен.

"Златната топка" винаги е била моя мечта. Юношеска, детска, професионална - говори Стоичков. - През 1992 година заслужавах да я получа. Не стана. Лишиха ме от нея, но не се сърдя. Така е било писано. Трябвало е явно да направя нещо много не само с Барселона, но и с националния отбор на България. Както стана през 1994-та. През 1993-а също бях на косъм и също не стигнах до "Златна топка". Като че ли всяка минала година все повече ме амбицираше. Не е било фикс идея. Беше цел, към която се стремях в повече от 70 мача на година", споделя днес пред dir.bg Стоичков.

"Никога не съм сънувал церемонията предварително. Нашият треньор Йохан Кройф не разрешаваше и грам да се разсейваме. Не си мислете, че е бил деспот. Той беше като наш баща и искаше най-доброто за нас. Едно от качествата ми е, че винаги съм стъпил здраво на земята. Знаех, че съм футболист номер едно и трябва да го доказвам във всеки мач и занапред. Време за сънища и размисли за това как ще ме награждават не е имало. А и аз вече имах опит с подобни церемонии - и за Футболист №1 на България, и за "Златна обувка" на европейския футбол".

Към 20 декември 1994-та Стоичков беше актуален голмайстор на Мондиала в Щатите от същата година и вече имаше около 100 гола в екипа на Барса, бе спечелил европейска клубна титла и още куп трофеи.

"Бях много горд, когато "Златната топка" бе в ръцете ми. Казах си: "Мечтата се сбъдна!" Винаги съм повтарял, че тази награда не е само моя. Тя е на всичките ми треньори и съотборници. Тя е на България. Преди дни имах честта да изведа Лео Меси по червения килим, по който години преди него и аз минах. И си помислих: "Дано имам същата чест и до мен да е някой българин, който да я е заслужил!" Не съм лицемерен. Казвам го от сърце", признава Ицо.

"Отпразнувахме "Златната топка" сравнително кротко. Бяхме в Париж с Марияна и Йохан. Знаех, че няма да е щастлив да вижда прекалено много тържества и малко мислене за футбол. Пихме шампанско, разказахме си още веднъж за най-добрите мачове и - с първия самолет за Барселона. Имах чувството, че Йохан се радваше повече от мен. Разказваше ми как е решил да ме вземе от ЦСКА, как съм вкарал головете на Барселона и съм го впечатлил. Кройф никога не е криел, че съм сред хората, с които най-много е работил индивидуално в треньорската си кариера", признава Камата.

Описанието на "Франс футбол" за носителя на 39-ия приз за играч №1 на Европа е следното:

"Стоичков е точно като футбола на нашето време - човешки, нито прекалено луд, нито твърде мъдър. Той е като израз на тоталния спектакъл, на яркото зрелище. Неговите изражения на лицето, болка и емоция, театралните му жестове, високомерните му понякога движения и слова, преди изведнъж отново да се превърне в развълнувано дете сред децата, го превръщат в изключителен характер. Той е фината и грубата сила едновременно".

Думите на Кавалера на "Златната топка" за 1994 г. на церемонията, отправени на чист български език от сцената: "Искам да кажа на всички българи, че най-после сме там, където трябва да бъдем".

Трофеят е показан на следващия домакински мач на Барселона, който е срещу Бетис, завършил 1:1.

"100 хиляди скандираха името ми. Божествено беше. Имах чувството, че съм стъпил на върха на света. А то така и беше. Без да съм сигурен, май вкарах гол. Много съм горд от още един факт, който оцених по-късно. Аз съм един от четиримата в историята, които в една година взеха "Златна топка" и "Златна обувка". Това сме - Герд Мюлер, Паоло Роси, Христо Стоичков и Роналдо - Феномена".