Стоичков: Звезда ме искаше, но бях при великия Кройф в Барса

"Имаше интерес и покана от страна на Цървена звезда, но нямаше как да се случи. Аз бях вече в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-добрите футболисти в света, сега някои от тях са и сред най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА - най-великият български отбор. И винаги съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но никога не е имало реален вариант да играя за "звездашите", призна Христо Стоичков.

Голмайсторът на Мондиал'94 - единственият българин, номиниран от "Франс Футбол" сред 110 най-велики футболисти за всички времена и единствен наш носител на "Златната топка", е със статут на божество в България и Барселона.

"Но ще ви разкажа още едно култово за мен преживяване на "Мала Маракана". Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В отбора съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане известен като Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и аплодира. Викам му: "Виждаш ли, момче, какво става, а? Много хляб има да изядеш, докато те посрещнат така". Почна обаче мачът и 90 минути така мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че беше ад! И когато съдията свири край при 1:1 пак започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което никога няма да забравя", спомня си с усмивка Камата.

Две от легендите на Барса - Стоичков (вдясно) и Меси

"На Балканите силно обичаме и силно мразим. Темперамент. Балканци. Самото класиране на Сърбия на Евро 2024 беше голям успех и породи големи очаквания към репрезентацията. И после силно недоволство от ранното отпадане. Този филм България го игра на Евро'96 и беше гадно за всички. В случая Пикси Стойкович ми е приятел и се надявам да успее да класира отбора и на световното след две години. Той има славата на роден победител и вярвам, че добрите резултати с него тепърва ще дойдат", каза още пловдивчанинът, потърсен за интервю от сръбската версия на Спортал преди сблъсъка между Цървена звезда и Барселона тази седмица.

Всъщност Златан Ибрахимович, когото спокойно можем да кажем, че е негово копие в този сегмент, би завидял на знаменитите му изказвания 30 години по-късно. При спечелването на "Златната топка" за най-добър футболист през 1994 г. той каза с разпознаваема усмивка на лицето си: "Има не един, а двама Христо. Единият е горе на небето и е умрял за нашите грехове, а другият играе за Барселона и също прави чудеса, само че на земята".

Знаеше какви реакции ще предизвика, но това беше по-силно от него. Защото е Христо Стоичков.

"Искам да отбележа, че ако имаше Югославия през 1992-а за мен отборът щеше да стане европейски шампион. Така го мислех тогава, така мисля и сега. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад, най-много ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович... Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро'84. Също и как ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на световното в Мексико'86 след два страхотни гола на моя голям приятел Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и тъга. И спомени. Щастливец съм, че за мен много повече са хубавите моменти", разказа Стоичков.

В сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона.

На въпрос: "Кой ще подкрепите?", Стоичков отговори така, в свой сил: "Е, този въпрос го приемам като например да ме попитате "Откъде изгрява слънцето?". Уважавам безкрайно много Цървена звезда, но няма как да предам отбора на моето сърце. Имах честта и привилегията да съм част от Дрийм тима на Барса и голмайстор на националния отбор на България преди 30 години, когато ликувах със "Златната топка". Спечелих пет титли в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф.

Стоичков на "Армията" с една от своите дъщери

Барса е дълбоко в моето сърце и няма как да не се радвам на успехите на Ханзи Флик и неговия отбор. Сега съм щастлив не толкова от победата в Ел Класико срещу Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона показа на света колко важно е да имаш работеща школа. "Ла Масия" е еталон. "Ла Масия" е съкровищница, от която се вадят диаманти. Академия за голям футбол, която показа, че дори в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за чуждестранни звезди".

"Цървена звезда е гордост за Балканите. Както и Стяуа, разбира се. Това са двата отбора със звезда на гърдите, които успяха да станат европейски шампиони. Цървена звезда ми прилича на Барселона – и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна публика.

Христо Стоичков с един от най-добрите си български приятели и съотборници - покойният Трифон Иванов

И ще ви доверя още нещо – независимо къде срещам всичките си сръбски приятели, те накрая ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан – да не обидя някого, когото няма да спомена. Разбира се, на първо място Цървена звезда се олицетворява с Драган Джаич. Гледал съм го като малък и съм му се възхищавал. Целият отбор от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С почти всички от тях съм приятел. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-добрите на бивша Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи много успешно и в България. У нас е неговата биография със специално обръщение към мен. Чел съм я и си я пазя като ценен трофей при наградите у дома.

Най-много спомени имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не успя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също така и Предраг Миятович. Били сме съперници на терена с Барселона и Реал. Много го харесвам и ми е много добър приятел. Как казвате вие – славен момак!

Имам и спомени от снимките на клипа за песента "Цяла нощ пия, приятелю" с Мирослав Илич. Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега говорих за славни колеги, сега ме пращате при славни приятели. Вярно е – с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа – издържа! Скоро обаче не съм го проверявал, но го планирам", завърши Камата.