Стойчо Младенов: Сърцето ми се разтуптя на новата “Армия”

ЦСКА посреща Монако утре от 19:45 часа в мач от Лигата на конференциите. През 1982 и 1984 година легендарният футболист на „червените“ Стойчо Младенов два пъти играе срещу „монегаските“ в евротурнирите.

Най-напред за КЕШ ЦСКА елиминира известния си съперник – 0:0 и 2:0 след продължения. Две години по-късно „армейците“ отстраняват Монако и в турнира за Купата на УЕФА – 2:2 и 2:1.

И при двете победи за ЦСКА голмайстори са Стойчо Младенов и Радослав Здравков.

„Червените“ и „монегаските“ имат още едно европейско сражение – през декември 2005 година в Монако, където домакините печелят с 2:1.

"Изминаха 44 години от първата ни битка с Монако. Времето не е никак малко, Почти половин век. Но спомените са силни, защото са свързани със славните европейски вечери на ЦСКА, които тогава бяха обичайно явление.

Предния ден при автомобилна катастрофа загина принцесата на княжество Монако – Грейс, много обичана, много уважавана, дама с голям рейтинг. Нямаше как мачът да се състои в Монако, тъй като беше обявен траур. Предложиха ни двубоят да бъде преместен в намиращия се наблизо град Ница.

Ако не бяхме се съгласи, можехме да спечелим служебно, но това щеше да е безумно.

Всички бяхме категорични – мач ще има. Тръгнахме с автобус от Монако за Ница. Разстоянието беше малко, но пълно с доста остри и опасни завои. А на всичко отгоре имаше и огромни задръствания. Минахме покрай мястото, където беше станала катастрофата. Рейсът едва пълзеше и по всичко личеше, че ще закъснеем.

Наложи се в автобуса нашите физиотерапевти да ни правят масажи. Даже се опитахме да загряваме между седалките на малката пътечка. Пристигнахме на стадиона в Ница, веднага си свалихме анцузите и излязохме на терена. Съвсем след малко мачът започна. Такова чудо не се беше случвало в двубой от европейските клубни турнири и едва ли ще се случи.

И тогава, и после след две години, когато отново гостувахме на Монако, използвахме жълти фланелки.

Срещата в Ница беше равностойна, но не предложи кой знае какви ситуации. В първите минути бяхме предпазливи, все още неготови, защото направо от рейса излязохме на терена.

Беше си тежък ден, беше кошмарна вечер, но ние излязохме с чест от сложната ситуация. На реванша имаше към 60 000 зрители на Националния стадион „Васил Левски“. Много динамика, удари, интересни положения.

Гол не падна и се стигна до продължения. В края на първото продължение Ради Здравков вкара от дузпа, а през второто аз се разписах след контраатака по лявото крило. Чукнах елегантно топката покрай вратаря Етори и стадионът избухна.

През есента на 1984-а, но за Купата на УЕФА, в Монако завършихме 2:2, а мачът си беше истинско зрелище. Отвсякъде си беше зрелище. Четирите гола паднаха в първите 20-25 минути. Те поведоха, ние обърнахме с два гола на Георги Славков и Пламен Марков.

След това Монако изравни. Головете ни бяха от красиви по-красиви, даже единият влезе в класация за попадение на кръга. Тогава аз направих дузпа. При едно центриране бях притиснат от противников състезател и играх с ръка. Съдията, без да се колебае, посочи бялата точка, а аз отидох при Георги Велинов и му казах: „Джони, приятелю, спаси дузпата, че направих беля“.

Джони, помните го какъв добряк беше и какъв голям вратар, само се усмихна уверено. Което беше знак, че ще я спаси. И я спаси. Дузпата я би Мануел Аморос, който почти не пропускаше. Като казах Аморос, знаете ли какви светила тогава играеха за Монако. Това беше топ отбор, с топ футболисти – вратарят Етори, Даниел Браво, Бруно Белон, Бернар Женжини, Клод Пюел, Доминик Бижота. През същата 1984 година някои от тях станаха европейски шампиони с Франция.

Победите ни над Монако бяха широко отразени в Европа. ЦСКА беше марка, име, голямо европейско име. Чувствам се горд, че играх в ЦСКА с колеги, които бяха с манталитет на победители. Смея да твърдя, че нашето поколение е най-успешното в клубния футбол на България.

Това поколение победи шампионите на Англия (Нотингам и Ливърпул), на Испания (Реал Сосиедад), на Германия (Байерн) и на Франция (Монако). Елиминира два настоящи носителя на КЕШ и достигна до полуфинал за КЕШ.

Тогава само шампионите на страните участваха в турнира за Купата на европейските шампиони и беше много трудно. Не мога да не се гордея с колегите и най-вече с треньорите, които управляваха този процес. На първо място Аспарух Никодимов – човек с големи знания и възможности. Той беше моторът, двигателят, мозъкът на ЦСКА. Беше въвел желязна дисциплина.

Паро правеше селекцията. Никой не му се намесваше. Той определяше кого ще привлечем, кой ще играе, кой ще е резерва. Само като влезеше в съблекалнята и кошерът спираше да жужи. Млъквахме всички. Такъв респект, такъв авторитет и такова уважение имаше към него. Не прощаваше на никого. Беше строг. Той ни научи на тази армейска дисциплина – в съблекалнята, на терена и в обществото. Благодарение на него израснахме не само във футболно отношение, но и като интелект.

Когато аз не успявах да изпълня някаква задача на Паро, умирах от срам. За мен беше унижение, ако Никодимов нещо ме скастри. Това ме караше да съм нащрек, да съм винаги готов да успявам.

Ей така се каляваше стоманата. Червената, армейската стомана. Всъщност като цяло в клуба имаше ред. Минеш ли главния вход, едно листенце да паднеше на алеята пред стадиона, изскачаше човек и почистваше.

Иска ми се днешният ЦСКА да има шансове и се надявам да има. Рано е да се правят оценки за новия ни треньор Маркус Гиздол. Но с добра тактическа стратегия защо да не победим, да не кажа да излъжем Монако. Нека това бъде първата крачка към голямото завръщане на ЦСКА в Европа.
Знам, че пътят ще е дълъг и ще е труден, но в ДНК-то на нашия клуб европейските успехи са заложени. Радващото е, че ЦСКА вече има красив стадион – много модерен, много хубав. Имах щастието да го посетя. Когато влязох вътре, когато стъпих там, сърцето ми се разтуптя. Чувството е неописуемо", сподели спомените си Младенов пред "Блиц".