Сушата принуждава афганистанците да си продават дъщерите

"Не съм щастлива от това", казва 11-годишната Хатира, която е била продадена за съпруга, за да бъдат изплатени дългове. Тя седи в дома си в Кала-и-Нау - административния център на провинция Бадгис в северозападен Афганистан.

"Преди годежа тя беше здрава, а сега е тревожна и плаче много", споделя 40-годишната ѝ майка Нур Биби.

Когато 20-годишният ѝ бъдещ съпруг идва в дома ѝ, Хатира бяга. Откакто е сгодена, тя е спряла да излиза навън, защото "се срамува пред другите момичета, че вече си има съпруг", обяснява майка ѝ.

Бащата на Хатира е отглеждал пшеница и е пасял добитък, преди семейството да бъде принудено да напусне родното си село заради суша.

В провинция Бадгис 95% от населението разчита за препитанието си на земеделие, зависещо от дъждовете, и на животновъдство. Сушите обаче - станали по-чести и по-тежки вследствие на климатичната криза - са лишили хората от техните доходи.

Това пише Елиз Бланшар в свой коментар за "Гардиън".

В резултат на това, продаването на малки дъщери за брак - с цел изплащане на дългове, изхранване на семейството или покриване на разходи за медицинско лечение -

се е превърнало в обичаен начин за оцеляване.

"Като майка, плаках много, но знаех, че съпругът ми няма избор", споделя Гул Бобо - която дори не знае на колко години е самата тя - говорейки за дъщерите си, на две и пет години. И двете момичета вече са сгодени.

Тя е от Тайз Навах, село, намиращо се на 12 часа път с кола от Кала-и-Нау. Подобно на много други хора там, съпругът на Гул Бобо е имал навика всяка година да купува семена и да наема трактор или магаре, за да обработва земя, собственост на по-заможен човек.

"Знам, че са твърде малки, за да бъдат сгодени, но нямахме избор - иначе щяхме да изчакаме, докато навършат 18 години", казва Гул Бобо.

"Очаквам да ги бият, но не мога да направя нищо по въпроса.

А на 14 години вече ще бъдат бременни."

От непълнолетните булки често се очаква да имат деца, щом навлязат в пубертета - нещо, което води до добре документирани здравословни проблеми в страна, където смъртността при родилките е сред най-високите в света.

Освен това от тях се очаква да умеят да водят домакинство. Когато не успяват да се справят така, както би го направил един възрастен, често се стига до домашно насилие от страна на роднините на съпруга.

Бъдещият съпруг на петгодишната Назила е на 15 години. Според Гул Бобо след две-три години тя може да се премести да живее при семейството на съпруга си.

"Предпочитам тя да беше мъртва, отколкото да бъде омъжена за толкова възрастен мъж", казва Бана - майката на 11-годишната Гулалай, която е сгодена за търговец, наближаващ 50-те. Родителите ѝ са имали дълг към него.

Историята почти винаги е една и съща. Бащата на Гулалай е бил земеделец, а семейството е било принудено да напусне отдалеченото си село в Кадис, провинция Бадгис, след като реколтата е загинала.

"Трябва да пожертваме член на семейството, за да спасим останалите",

казва бащата на Гулалай, Ниаз Мохамад. Той споделя, че би предпочел да изчака дъщерите му да навършат 20 години, преди да ги омъжи, но вместо това четири от тях са били омъжени още като деца.

Семейството се храни единствено с домашен хляб, чай и листа от див слез, които събират и варят, използвайки отпадъци за разпалване на огъня.

Когато ги питат за климатичните промени, повечето хора в Бадгис дори не знаят какво означава това. В селата хората живеят предимно в къщи от кал, без електричество - с изключение на някоя и друга батерия, зареждана със слънчева енергия - и почти без транспорт, освен рядко срещан мотоциклет. Населението живее с толкова малко, че

понятия като свръхпотребление или емисии на парникови газове са им напълно чужди.

В отчаян опит да оцелеят след сушите през последните девет години, хиляди хора са напуснали родните си села и са се отправили към Кала-е-Нау в търсене на работа - често напразно.

За да изхрани семейството си, 55-годишният Мохамад Яваз продава сладолед край пътя, печелейки по 100 афгани (1,20 британски лири) на ден. Преди това той прекарва сутрините си с шестгодишната си дъщеря Зубайда, събирайки кенчета и бутилки. От препродажбата им те изкарват най-много 500 до 1000 афгани на месец.

В крайна сметка Яваз почувства, че няма друг избор, освен да омъжи първата си дъщеря - която вече е на 15 години и е заминала за дома на съпруга си - както и Зубайда, която миналата година е била сгодена за 12-годишно момче.

Съседът му, Сургул, се намира в същото положение. Сутрин той събира отпадъци заедно с дъщерите си - 10-годишната Зартила и 7-годишната Биби Аиша, които също са сгодени.

Решението Зартила да бъде "продадена" в брак е взето, след като семейството е трябвало да издържи "три дни и три нощи без нищо за ядене".

Наскоро Сургул продаде единствения акумулатор, който е използвал за осветление в кирпичената си къща, за да купи лекарства за една от дъщерите си. Преди няколко години той и съпругата му са загубили бебе, починало от болест.

Но животът им невинаги е бил такъв. Някога Сургул е отглеждал добитък в родното си село. Когато районът е бил споходен от суша, той е бил принуден да продаде животните.

Пазарите за добитък в провинция Бадгис са пълни с мъже, които продават ценните си животни, тъй като нямат средства за фураж, с който да компенсират липсата на пасища. В някои райони селата са се превърнали в "градове-призраци".

Някои семейства се отправят към Херат - третия по големина град в Афганистан, където в лагера "Шахрак-е-Сабз" са настанени десетки хиляди разселени хора. Те идват тук с надеждата да получат хуманитарна помощ, но тя вече е престанала да пристига. В резултат на това те

прибягват до продажбата на дъщерите си в брак, за да изплатят дълговете си.

15-годишната Дарела живее със своя 30-годишен съпруг Мола. Семейството ѝ е било принудено да напусне родното си село през 2018 г.

През онази година провинция Бадгис беше сполетяна от историческа суша, а от 2021 г. насам сушите всяка година унищожават реколтата и водят до гладна смърт сред добитъка.

Дарела, която в момента е бременна, е на посещение при семейството си. "Аз все още съм дете... не може да е добро решение човек да се омъжи на такава възраст", ​​казва тя. Сестрите ѝ - деветгодишната Биби Зат и единадесетгодишната Рахима - също са сгодени, но все още живеят при родителите си.

Съседите им също са принудени да напуснат домовете си заради сушата. 40-годишният Бахаудин е трябвало да продаде земята си.

Когато разбира, че не може да изхрани семейството си чрез събиране на отпадъци или просия, той продава бъбрека на 10-годишния си син Зиаудин за 100 000 афгани. Искал е да продаде своя собствен, но обяснява, че здравословното му състояние не е било достатъчно добро, за да го купят.

В лагера подобни истории не учудват никого.

Жителите разказват, че често се случва деца да умират, тъй като нямат достъп до медицински грижи.

30-годишната Хомаха е друга съседка, прокудена от родните си места заради сушите. Съпругът ѝ сключва сделка да омъжи двегодишната им дъщеря Фатема - уговорка, направена едва три месеца след раждането на детето.

Причината за това крайно решение е, че семейството не е имало средства дори за таксата за споделен транспорт, с който осемгодишният им син Ехсанула - болен от рак на кръвта - е трябвало всяка седмица да пътува до болницата за кръвопреливане.

Възможно е Хомаха никога повече да не види Фатема, след като тя се омъжи и се премести в село, намиращо се на 15 часа път. "Няма да имам пари за транспорт, за да посещавам дъщеря си, след като тя си тръгне", споделя Хомаха.

Но животът не е много по-лек за семействата, които остават в селата си. В Хошкиан реколтата от пшеница на Абдул Азиз се проваля седем пъти за осем години. През годините на суша той омъжва пет от дъщерите си - срещу суми между 90 000 и 150 000 афгани (1000-1750 британски лири), - за да изплати дълговете си.

Мазари, една от дъщерите на Абдул Азиз, напуска дома си на около 12 или 13-годишна възраст. Сега, на 16 или 17 години, тя живее със съпруга си (който е на около 40 години), двегодишния им син и новородено бебе.

"Да се ​​омъжа на 12 години беше наистина трудно; когато отидох в дома му, не можех да готвя, но съпругът ми и семейството му се отнасят много мило с мен", споделя тя.

По-малките ѝ сестри, на възраст между три и 13 години, ще останат у дома, докато не бъде платен откупът за тях (цената за невестата). Докато плевят нивата, те си спомнят годините на война, когато войници от предишното правителство са стреляли от планините зад тях.