Света Петка лекува край Трън

Сълзите й се стичат в скален параклис

Зоната на здрача
18:07 - 06 Април 2019
18521
Света Петка лекува край Трън

Света Петка е един от небесните покровители на България. Винаги на нейния ден 14 октомври в много селища се правят шествия с частици от мощите й, а градове като Габрово е смятат за свой духовен патрон. Едно от малкото познати места, свързани с живота на светицата, е нейното скално жилище над град Трън. За него няма писмени свидетелства, че Света Петка го е използвала, но има странни предмети, които убеждават и неверниците, че легендите може да са отзвук от наистина случили се събития.

В скалния храм на Света Петка над Трън има каменен хляб. Той досущ прилича на истински. Върху него се палят свещи, а много посетители оставят стотинки отгоре. Каменната пита си има легенда. Тя идва от втората половина на 10 век, от годините, когато светицата живеела в малката пещера в скалите над Трън. Тъкмо си омеси и изпекла хляб един ден и чула тропота на потеря, която я гонела заради християнската й вяра. Света Петка бързо се мушнала в процепа между скалите и успяла да се скрие от преследвачите си. Но те понечили да отчупят от още топлия ухаещ хляб. Но щом докоснали питата, тя се вкаменила и до днес стои каменна и почти като истинска. Има само следа от парчето, което Света Петка отчупила. Пред него здрави и болни се молят на българската покровителка.

Смята се, че малкият скален храм над Трън прави чудеса. Поверието гласи, че водата, която се стича по един от сталактитите в пещерата, е от сълзите на светицата. Тя и до днес плаче за страданията на българите. Много хора са излекували зрението си с тази вода. Събират я в шишенца и с чудотворната течност мият лицата си. Тийнейджър дошъл тук с майка си от другия край на България. Момчето страдало от кожна болест, която не се лекувала с никакви лекарства. Измило лицето си със сълзите на Света Петка и скоро от раните по лицето му нямало и следа.

Водата в храма е полезна и за проблеми с очите, твърдят хората в Трън. Но както при всички подобни чудодейни места и тук трябва да се пристъпва с вяра в сърцето, защото само тогава има лечебен ефект. Възрастна жена била тежко болна. Не можела да ходи сама. Децата й я довели до параклиса на ръце. Месеци преди това жената се лекувала без подобрение, само страданието й се увеличавало. Чула за параклиса над Трън и поискала да пренощува в него. Дъщерята и синът й със страх я оставили в храма. На сутринта жената станала и тръгнала сама от пещерния храм.

Малкият скален параклис на Света Петка сбъдва и желания, гласи другото поверие в Трън. Когато светицата тръгнала да бяга от преследвачите си по незнаен и необясним начин стъпката и ръката й се отпечатали в скалата. Ако човек ги докосне и си пожелае нещо добро, то непременно се сбъдва.

Мощите на Света Петка Българска се съхраняват в град Яш, Североизточна Румъния, но частици от тях има на няколко места в България и Гърция. Смята се, че те помагат на всеки, които искрено се моли за изцеление и преодоляване на голям проблем.

Параскева е родена от родители българи в Одринска Тракия в граничната зона между България и Византия по времето на Цар Симеон в селището Епиват, днес Селимпаша.  Живяла през втората половина на 10 век в Тракия, населената тогава с южни славяни от българската група. По-големият й брат Евтимий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец.

Още като 10-годишна Света Параскева-Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите й починали, а брат й вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, като 5 години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен” в Ираклия. После заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня.

Предусещайки смъртта си, през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила в храма „Свети Апостоли”, където след две години тихо починала. Състрадателни граждани я погребали вън от градските стени като чужденка. Дълги години гробът на светицата е забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Света Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите й и тогава всички видели, че тялото й не е изгнило, а от него се носи благоухание. Така започва култа към Света Петка.

По-късно по нареждане на цар Иван Асен Втори тялото й се връща в Търново. Когато Търновското царство пада под Османско робство го дават на Видинското царство. Когато и то пада, мощите се местят в Белград. Когато пада и Сърбия, ковчежето отива в Цариград. Султанът задлъжнял много покрай воините, които водели и продал тялото в Румъния за много злато и пари. Съхранили го в град Яш, Северна Румъния, в сребърен ковчег, където се намира до днес.