Свети Иван Рилски прави чудеса

Иван Рилски е покровителят на българския народ. За неговата чудодейна сила свидетелстват стотици спомени от миналото. Вече 10 века мощите на светеца-отшелник изправят на крака хроми, куци и сакати, слепи проглеждат, глухи започват да чуват.

Първите свидетелства за чудесата на Българския светец описани от Георги Скилица, назначен от император Мануил I Комнин /1143-1180/ за управител на Средец – сега София. Георги Скилица разказва, че станал свидетел на изцелението на самия Мануил Комнин. Когато императорът дошъл в Средец, изпитал силна болка в ръката, последвана от гърч и сърдечен пристъп. Намазан бил с клей от кандилото над гроба на светеца и скоро се изправил на крака.

Заради чудотворната си сила мощите на Свети Иван Рилски не веднъж са били крадени. Първото свидетелство е от 1183 г. , когато унгарският крал Бела завладява Белград, Ниш и Средец. Той отнася мощите на Българския светец в унгарския град Остригон.

За мощите чува и остригонският католичесски архиепископ. Легендата разказва, че свещеникът отказал да повярва в силата им и тутакси онемял. Разбрал за причината, духовникът описал на лист хартия прегрешението си. Католикът коленичи пред ковчега на Свети Иван и на “часа му се развързва езикът”. Унгарският крал обхванат от ужас и с велика почит, връща мощите в Средец.

В новата българска столица Търново мощите на Иван Рилски се съхраняват в малка църква под Трапезица. Когато башибозуците опожаряват храма, останките на преподобния Иван пострадали най-много. Със застъпничеството на царица Мария, съпруга на великия самовластен емир Мурад, нетленностите потеглят към последният им пристан – Светата рилска обител.

По времето на султан Махмуд през 1821 г. турски низами със свирепа чета от Дупница се настаняват в манастира, подочули за несметните богатства в него. Решили да изколят монасите и да плячкосат всичко. Докато отдъхват преди набега, им се явява духът на свети Иван и ги заплашва, че ще ги накаже страшно за пъкления им план. Сащисаните османлии набързо напуснали манастира, а някои от тях дори посъветвали монасите да почитат своя покровител, докато са живи.

За едно от чудесата на Свети Иван Рилски в ново време разказва, служещата в храма – леля Мария:

“Един дядо от Силистра доведе в края на август внучето си, пет-шестгодишно русо хлапенце. Само то му останало, клетото. Родителите му загинали при катастрофа. Детето също било в колата при фаталния инцидент. Макар и потрошено, то оживяло, но останало инвалид. Водили го къде ли не. Домиля ми, като видях невръстния страдалец – не може да си стъпи на крачетата. Поставиха го пред мощите на свети Иван. Престоя безмълвно близо час. И изведнъж – о-оо, чудо! Момченцето започна да пристъпя, но залита. След това взе да щръпука леко-леко и о, боже Господи, проходи, милото”.

Десетки са описаните истории за това как болни идват пред мощите на Свети Иван Рилски и намират изцеление. За чудесата пишат десетки автори, а местните хора казват, че няма как да запомнят всичко добро, което извира от нетленните останки на Българския покровител.

Затова и до днес Рилският манастир остава притегателно място за хиляди поклоници. Основан през X в. от самия Свети Иван Рилски, многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.