Светият синод твърдо "за" задължителни "Добродетели и религии" в час
Тези ценности не са чуждо тяло в образователната система. Те са част от духовната памет на народа ни, заяви епископ Герасим
Светият синод подкрепи въвеждането предмета „Добродетели и религии" в задължителните учебни часове.
"Светият синод изразява своята принципна и последователна подкрепа за въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии" в раздел „а" на учебния план и за неговото изучаване в задължителните учебни часове".
Това каза главният секретар на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) Мелнишкият епископ Герасим на извънредното заседание на Комисията по образованието и науката в парламента, на което се разглеждат за първо гласуване законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, свързани с изучаването на религия в училище.
От името и с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и на Светия синод на БПЦ-БП съм тук, за да представя основните положения от становището на Светия синод по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, обясни епископ Герасим, цитиран от БТА.
Той каза, че предвидените три възможности - религия - православие, религия – ислям и програма по етика и гражданско образование – съчетават правото на избор със задължението на държавата да осигури пълноценно духовно-нравствено образование.
До това предложение се стигна след повече от три десетилетия на обществено-експертно обсъждане, подготовка на учители и на учебници, натрупан опит от преподаването на религия като задължителноизбираем, свободноизбираем, избираем и факултативен предмет.
"Това означава, че не става дума за прибързана промяна, а за закономерно развитие на дългогодишна образователна политика. Тази подкрепа е съобразена с конституционния ред на Република България и с установената европейска практика. Светският характер на държавното образование не изисква религията да бъде изключена от училищното познание и в редица държави членки на Европейския съюз религиозно-нравственото образование присъства в задължителната подготовка, без да се нарушава свободата на съвестта или светският характер на училището", отбеляза главният секретар на Светия синод.
По думите му за Българската православна църква е особено важно да бъде посочено, че целта на предмета не е индоктриниране и не е намеса във вътрешния свят на детето. Целта е придобиването на базисна религиозна грамотност и на систематично знание, което прави личния избор по-свободен, по-компетентен и по-осъзнат, обясни епископ Герасим.
Той отбеляза, че знанието по религия – православие има ценностно формиращо значение и запознава учениците с разбирането за човешката личност, с любовта към ближния, с отговорността към семейството и родината, с милосърдието, справедливостта, свободата и със зачитането на свободната воля. Тези ценности не са чуждо тяло в образователната система. Те са част от духовната памет на народа ни и подкрепят възпитанието на отговорни и съзнателни граждани, каза Мелнишкият епископ Герасим.
Ловчанският митрополит Гавриил каза, че истинската религия е свързана с това в сърцето да имаш вяра в Бога. Истинската религия не разделя, тя обединява, допълни архиереят.