Сюзън Сарандън чукна 80 години

Сюзън Сарандън - актриса, носителка на „Оскар", изявена бунтарка и една от най-изявените активистки в Холивуд, днес навършва 80 години.

Осем десетилетия живот и повече от половин век пред камерата е достатъчно време, за да се превърне една актриса в институция. При Сюзън Сарандън обаче думата „институция" сякаш не стои съвсем на място. През цялата си кариера Сарандън не изглежда особено заинтересована от това да бъде образцова холивудска звезда. По-скоро от самото "случайно" начало тя избира просто да бъде актриса.

Родена в Ню Йорк през 1946 г., Сюзън Абигейл Томалин първоначално не планира кариера в киното. По нейните собствени думи тя попада в актьорството „някак случайно". Бъдещата актриса завършва драма в Католическия университет във Вашингтон, в който се запознава със съпруга си Крис Сарандън. Когато той получава възможност за прослушване, Сюзън отива с него, за да му партнира в сцена. Впоследствие това я отвежда до първия й агент и до актьорския й дебют според IMDb.

Сарандън дебютира в киното с филма „Джо" (1970), който не бележи старта на класическа холивудска приказка, а по-скоро „влизане през страничната врата". Следват участия в телевизията и по-малки филмови роли, докато през 1975 г. идва „Шоуто на Роки Хорър" (The Rocky Horror Picture Show). Филмът със специално място в творческата биография на Сюзън Сарандън се превръща в културен феномен и остава сред онези редки случаи, когато една ранна роля не остарява заедно с със своята изпълнителка, а с годините продължава да придобива нови измерения.

Скоро след това проличава, че Сюзън Сарандън няма да е поредната звезда, излязла от холивудския калъп, както и че няма да играе по правилата на Меката на киното. Тя не следва традиционния модел на млада актриса, която се превръща в звезда и се утвърждава в определени роли, след което продължава да поддържа своя статут. Вместо това Сарандън с готовност „прескача" между жанрове, бюджети, неконвенционални проекти и различни типове персонажи.

През 1980 г. „Атлантик Сити" й носи първата номинация за „Оскар". Следват роли във филми като „Вещиците от Истуик" и „Бул Дърам". Интересен факт от биографията на Сюзън Сарандън, отбелязан от IMDb, е че във „Вещиците от Истуик" (1987) Сарандън трябва да играе ролята на Александра, която в „последната минута" е дадена на Шер. Сарандън научава едва след пристигането си на снимачната площадка в Масачузетс, че всъщност ще се превъплъти в образа на Джейн, както и че ще трябва да се научи да свири на виолончело. Макар да описва преживяването като унизително, то затвърждава репутацията й на една от най-надеждните и сигурни актриси в бранша.

През 90-те години на миналия век Сюзън Сарандън изпълнява поредица от роли, които окончателно я превръщат в една от най-разпознаваемите американски актриси на своето поколение.

Ролята в „Телма и Луиз" се превръща в една от най-емблематичните за Сюзън Сарандън, и й носи номинация за „Оскар", както и за екранната й партньорка Джина Дейвис.

Това е може би един от ключовете към нейната кариера - тя често избира героини, които са по-сложни от обичайните представи за това как трябва да изглежда и да се държи една жена на екрана.

За превъплъщението си в образа на сестра Хелън Прежан в „Осъденият на смърт идва" Сюзън Сарандън получава „Оскар" за главна женска роля. Така тя става едва втората актриса, отличена от американската Киноакадемия за превъплъщението в образа на монахиня. Първата е Дженифър Джоунс за „Песента на Бернадет" (1943).

Може би най-интересното в биографията на Сюзън Сарандън е, че самата тя никога не говори за кариерата си така, както обикновено го правят звездите.

„Винаги съм виждала кариерата си като средство към някаква цел, а не като цел сама по себе си", казва тя в интервю за сп. „Венити феър".

В интервю за в. "Гардиън" през 2014 г. Сарандън формулира това още по-директно: „Не се виждам като експерт по нищо друго, освен по собственото си оцеляване".

Това е интересно признание за актриса с пет номинации за „Оскар" и десетки години в индустрия, в която кариерата обикновено се измерва именно чрез статута, наградите и позицията в йерархията.

На 80 години Сюзън Сарандън изглежда и като човек, който отказва да приеме остаряването като професионално поражение. Актрисата не се опитва завинаги да остане в образа на младата жена от „Шоуто на Роки Хорър", нито да възпроизвежда отново и отново и една и съща своя версия. С времето ролите й се променят, а Сарандън просто се нагажда към тях. Тя играе майки, любовници, властни жени, комедийни персонажи, аристократки, реални личности, героини с морални противоречия.

Към професионалната биография на Сарандън през годините се добавя и активното й обществено присъствие. Тя е известна с политическите си позиции и участието си в различни обществени каузи.

Тази страна от публичния й образ отново се прояви съвсем наскоро. В началото на септември, по време на кинофестивала във Венеция, тя говори за професионалните последствия, които според нея е понасяла заради публичните си позиции. Ройтерс цитира думите на Сарандън, която казва, че е загубила филмови роли заради убежденията си и че някои агенции продължават да препоръчват тя да не бъде наемана. В края на септември Сюзън Сарандън и други известни личности бяха задържани на протест срещу Нетаняху пред централата на ООН в Ню Йорк.