Тъгата има своето име - Англия!

Англия загуби драматично от Испания с 1:2 и не успя да спечели първата си европейска титла. "Трите лъва" са световни шампиони от 1966 година, но никога не са стъпвали на европейския връх. Всъщност след домашния мондиал от преди 58 години британците не могат да спечелят нищо съществено на международната сцена, а мнозина отдават това на съдбата. Във финала срещу Германия на "Уембли" през 1966-а беше зачетен гол за островитяните, който според мнозина е нередовен, тъй като топката не е преминала голлинията.

При резултат 2:2 и 11 минути от началото на първото продължение, англичанинът Джеф Хърст отправя силен удар към вратата, който рязко се отбива от напречната греда, удря се в земята и след това се завърта назад от целта. Има няколко момента на нерешителност от главния рефер - швейцарецът Готфрид Диенст, преди да забележи, че Тофик Бахрамов, който е страничен съдия в тази половина на игрището, му сигнализира, че попадението е редовно. В крайна сметка Диенст присъжда гол за "трите лъва".

Решението за присъждането на третия гол за Англия все още се обсъжда и едва ли някога ще се успокоят страстите що се касае до този момент. На Албиона често се смята, че решението е правилно, докато в Германия често се казва, че Бахрамов е допуснал грешка и по този начин тя е влязла в германския народен език, тъй като всяка ситуация, в която топка удря напречната греда и се отразява надолу, кацайки непосредствено преди или зад голлинията, се описва като "Wembley-Tor".

Както и да е - минало-заминало.

Фактът е, че Англия стана първият отбор, който губи два поредни финала на европейско първенство. През 2021 година британците отстъпиха след дузпи на Италия. Тогава те отново бяха водени от Гарет Саутгейт, който пък е първият треньор, загубил два поредни еврофинала.

"Испания беше най-добрият отбор в турнира. Не можахме да владеем достатъчно дълго топката, а това е задължително, за да имаш успех срещу иберийците. Тъжно ми е заради момчетата, които бяха невероятни. Гордея се с всичко, което футболистите направиха. Малко не ни стигна", коментира след срещата в Берлин Саутгейт, който е един от големите грешници през 1996-а, когато на тогавашното европейско първенство островитяните отпадат след изпълнение на дузпи от... Германия.

Новият европейски шампион Испания зае своето място в историята. Това е четвърта титла за "ла фурия" в изданието на турнира на Стария континент след 1964-а, 2008-а и 2012-а година. По този начин "ла роха" еднолично излезе на върха във вечната ранглиста на европейските шампиони, изпреварвайки Германия, с чийто тим деляха върха с по три европейски трофея.

От изиграните общо пет финал на европейски първенства, Испания има само една загуба - през 1984 година от Франция.

За Испания вече стана въпрос кога е спечелила титлите си, но кои са другите призьори, докоснали се до славата?

С три купи е Германия (1972 г., 1980 г., 1996 г.), а по две имат Италия (1968-а, 2020-а), Франция (1984 г., 2000 г.), а с по една са – СССР (1960 г.), Чехословакия (1976-а), Нидерландия (1988 г.), Дания (1992 г.), Гърция (2004-а) и Португалия (2016-а).

Футболистите на Луис де ла Фуенте направиха и рекорд за най-много отбелязани голове на финали на европейско първенство. "Фуриите" вкараха общо 15 попадения.

В груповата фаза те подчиниха последователно Хърватия (3:0), Италия (1:0) и Албания (1:0).
На осминафиналите испанците елиминираха Грузия след успех с 4:1, след това надвиха драматично домакина Германия с 2:1 след продължения, а на полуфиналите отстраниха Франция след победа с 2:1.

Друг любопитен факт е, че Испания за първи път победи Англия на европейско първенство. През 1980 година "трите лъва" спечелиха с 2:1, а през 1996-а двата тима направиха нулево равенство.На ЕП 2024 испанците победиха четири отбора, които са ставали световни шампиони - Италия, Германия, Франция и Англия.

И тук надвисва въпросът - наистина ли Хари Кейн е прокълнат? 545 мача, седем отбора. 78 опита за спечелване на трофей. Шест финала. Нула победи. Нула гола. Нула асистенции.

Повече жълти картони във финалите, отколкото удари в целта - нула трофея.

"Та той не може да спечели и Johnstone paint trophy, дори и да играе в по-ниските лиги на Англия", майтапят се зевзеци.

Представяте ли си да сте на мястото на Хари Кейн? Той загуби два финала за "Карабао къп" (2015 г. и 2021-а), загуби финала на Шампионската лига (2019-а), отстъпи на финала на европейското първенство през 2020-а, загуби Суперкупата на Германия (2023 г.), в първата си година в Байерн клубът сдаде и титла си от 12 години насам, а сега падна и финала на първенството на Стария континент...

Преди финалния сблъсък Хари Кейн заяви, че би "заменил всичко" в досегашната си кариера, за да помогне на Англия да спечели европейското.

Нападателят на Байерн Мюнхен е един от най-добрите реализатори на своето поколение, но все още не е спечелил трофей за отбора на 30-годишна възраст, въпреки че стана водещ голмайстор на Тотнъм за всички времена и се премести в Германия миналата година.

"Не е тайна, че не съм печелил отборен трофей и с всяка изминала година съм все по-мотивиран да променя това. Срещу Испания имам шанса да спечеля една от най-големите купи, които някога можеш да вдигнеш, и да вляза в историята с моята нация. Без съмнение бих заменил всичко, което съм направил в кариерата си, за да имам специална вечер в неделя", призна Кейн.

След двубоя на "Олимпиащадион" селекционерът на Англия Гарет Саутгейт стоеше неподвижен и сам със своите мисли, докато пред него и играчите му на историческия стадион в Берлин се разгърна позната сцена.

Кадрите на още една история за героично поражение на Англия вече се въртяха, докато Испания празнуваше напълно заслужена победа.

За Саутгейт това беше четвърти пореден голям турнир, в който Англия стигна до финал, но още веднъж се оказа твърде близо, но не достатъчно близо до успеха – тема, която се повтаря през осемте му години като национален селекционер.

Може да звучи сурово да се опише Саутгейт и Англия като "половин треньор" и "половин отбор", но непрекъснатата неспособност да се доближат до заветния успех в такива моменти, както се случи и в този турнир, ги прави уязвими на такива обвинения.

Близо до Саутгейт стоеше разочарованият капитан на Англия Хари Кейн в края на противоречивата кампания на първенството на Стрия континент. Въпреки че спечели "Златната обувка" през миналия сезон, Кейн може да заключи, че неговите най-добри години може вече да са зад него.

Кейн, чиято физическа форма беше под съмнение преди турнира, вкара три гола на ЕП 2024, но беше толкова далеч от стандартите, които сам си е поставил в своята блестяща кариера, че не изненадва факта, че беше заменен от Оли Уоткинс след 61 минути. Феновете на Англия настояваха за пускането на нападателя на Астън Вила още в началото на второто полувреме.

Докато Саутгейт има тези четири опита да сложи край на серията без успех за мъжкия отбор, която скоро ще продължи до 60 години до Световното първенство през 2026-а, това беше още една болезнена загуба за Кейн, оставяйки го без трофей от кариерата му.

И двамата ще имат много за размисъл, докато Англия се връща у дома след турнир, в който рядко достигна върхове. След като се спасиха от загуба срещу Словакия на осминафиналите, победиха Швейцария на дузпи в четвъртфиналите, и след това обърнаха Нидерландия, за да стигнат до финала.

Саутгейт може да е говорил за мечтите си преди финала, но беше изправен пред жестоката реалност, че Испания просто беше по-добър отбор от Англия. Няма срам в това, но разликата между отборите в клас и креативност беше очевидна и обезкуражаваща.

Англия не успя да повтори своето бягство срещу впечатляващия испански тим. Този път нямаше обрат, въпреки че резервата Коул Палмър изравни след гола на Нико Уилямс, преди Микел Оярсабал да вкара победното попадение четири минути преди края.

Това беше шанс за история и безсмъртие за Саутгейт и Англия, опит за изкупление след загубата във финала на ЕП 2020 от Италия на дузпи на техния "Уембли". Вместо това, се оказа същата стара история.

И отново тишина... А тъгата има своето име - Англия!