Те победиха Третия райх, но ще бъдат смазани от малка Украйна

Точно преди 85 години, на 22 юни 1941 г., 159 немски дивизии, 42 съюзни дивизии, 3,9 милиона корави нацистки мъже с 3 660 танка, 600 000 камиона и 750 000 коня, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на Съветския съюз на 2900-километров фронт, което е най-голямото нахлуване във военната история на света. Днес от онази нация, която успя да не се огъне пред чудовищната сила на Оста, са останали шепа опикани, пияни свини, които треперят от бръмчането на пластмасови украински дронове.

Ленинград, Минск, Смоленск и Москва тогава удържаха на бомбите и снарядите, на студа и глада, на отчаянието и безизходицата. Днес гъзоподобните им внуци снимат жалки клипчета на опашки за бензин, мрънкат и фъфлят през изпадалите си преди 30-ата годишнина зъби и се чудят защо така несправедливо са нападнати от украинските си братя. Какви отрепки!

Как се случи така, че най-голямата страна на света за по-малко от век се лиши от морала и достойнството си и се превърна във враг на всичко нормално, човешко и етично? Но не в достоен враг, когото да уважаваш в омразата си, а в презрян парий, в удрящ в гръб жалък страхливец, в училищен хулиган, който се насира в гащите в първия момент, в който отвърнеш на подлите му атаки.

Разликата е там, че в не толкова далечната 1941 г. съветската власт, макар и жестока, безскрупулна и непоклатима, може да е превзела напълно държавния апарат и ежедневието на хората, но още не е извратила душите им. Три четвърти от населението на СССР е родено преди болшевишката пасмина да превземе „Зимния дворец” и хоризонтът му се простира отвъд лозунгите, водката и оплакването на съдбата. Именно тези родени свободни хора успяват да се изправят с гърдите си срещу непобедимата немска машина. Днес от тях не е останал и помен.

Десетилетията на съветски терор, ГУЛАГ, миризливите квартири, сивите, потънали в кал улици създават култура на оцеляване ден за ден, в която всякаква гордост, смелост и надежда са ликвидирани. По-лошо – елементарните човешки качества са заменени от примитивни емоции на реваншизъм, търсене на външен и вътрешен враг, злоба и антипатия към всеки успял да се отскубне от капана на сърпа и чука.

Провежданата държавна политика постепенно измества фокуса от общочовешките ценности към колективизация, подчинение на властта и милитаризация, насажда ксенофобия и нетърпимост към инакомислещите. Дълбоко вкорененото недоверие към институциите, съчетано със смазването на гражданското общество, кара обикновения руснак да се затвори в мизерния си личен свят на дебели шафрантии, аварирали лади, лоша храна и непосилни разходи. Това е довело до тотална социална апатия, която чат-пат запълват само култът към парите и олигархичния, див капитализъм.

В резултат на това днес в Русия живеят съвършени скотове, лишени от морален компас страхливци, деградирали консуматори за евтините опорки на изродите Соловьов и Симонян, Андреева и Зарубин. С такива хора СССР щеше да падне още преди да е дошла есента на 1941 г. И той все пак ще падне, но не пред Третия райх, а пред малка Украйна.