Теменужка Петкова за Бюджет 2026: Сметката ще я платим ние. Прогресивно е, нали?

Днешното решение на Конституционния съд да обяви Закона за държавния бюджет за 2026 г. за конституционосъобразен въпреки шокиращия дефицит от 5,7% от БВП – е опасен прецедент и компромис с правовия ред. Това написа във Фейсбук бившата финансова министърка Теменужка Петкова.

Тя остро разкритикува решението на Конституционния съд за държавния бюджет за 2026 г. Според нея съдът е допуснал фискалните правила да бъдат пренебрегнати в името на политическия популизъм.

Коментарът и идва след като по-рано днес, Конституционният съд отхвърли
искането за отмяна в цялост на бюджета за 2026 г. Законът за държавния бюджет за 2026 г. е приет на 24.07.2026 г., т.е. след като са изминали седем месеца от годината, за която е относим, и след като остават само пет месеца за неговото изпълнение.

Поради това законът в значителна степен е загубил качеството си на годишен финансов план, на прогноза за бъдещо разпределение на публичния финансов ресурс в рамките на бюджетната година. Законът се е превърнал в регистратор на вече получени приходи и на вече извършени разходи въз основа на друг закон – Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., за по-голямата част от бюджетната година, независимо от посоченото, че влиза в сила на 01.01.2026 г.

Независимо от приетото, че законът влиза в сила от 01.01.2026 г., той не може да осъществи „предвиждане" за изминалите седем месеца от бюджетната година, може само да регистрира получените приходи и извършените разходи, казват съдиите.

Ето какво написа Петкова:

"Винаги съм считала, че решенията на съда не се коментират, а се изпълняват,
но днес ще наруша това правило.

Днешното решение на Конституционния съд да обяви Закона за държавния бюджет за 2026 г. за конституционосъобразен въпреки шокиращия дефицит от 5,7% от БВП – е опасен прецедент и компромис с правовия ред.

Като експерт не мога да приема правния абсурд в мотивите на съда.
Приемането на Бюджет 2026 в директно и съзнателно противоречие с фискалните правила на Закона за публичните финанси (ЗПФ) е грубо погазване на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и принципа на правовата държава.

Тезата, че конфликтът между два закона остава само на „законово ниво" и не
стига до Конституцията, отваря кутията на Пандора. Ако парламентът може
безнаказано да гази собствените си устройствени закони, понятието „правна
сигурност" вече не съществува.

Единственият положителен знак е отмяната на скритите текстове в Кодекса
на труда и Закона за съдебната власт.

Но „спасяването" на макроикономическия абсурд в бюджета е победа на политическия популизъм над правото.

Когато финансовият нихилизъм получи подобна индулгенция, фискалната дисциплина става просто пожелание. А сметката ще я платим всички ние.

Прогресивно е, нали?".