Темите на Франсоа Мориак - Бог, съвест и любов

Франсоа Мориак е роден на 11 октомври 1885 г. в Бордо, Франция в семейството на търговеца Жан Пол Мориак и Маргарита Мориак. Баща му се занимавал с продажба на дърва и е собственик на земя в Гаскон, а майка му произхождала от семейство на търговци. Франсоа Мориак е най-малкото от общо четири деца.

Мориак получава основно и средно образование в Кодеран, като постъпва там през 1892 година. Там той среща Андре Лакас, с когото цял живот е бил приятел, пише seen.bg.

През 1902 г. бабата на Мориак - Ирма, умира. Писателят преживява истински шок, когато вижда как семейството му поделя наследството й още преди да е умряла – по-късно тази тема за злото, настанено удобно между хората, ще премине през цялото му творчество. Особено силно е описана в романа му "Змийско кълбо".

В колежа неговият учител Марсел Дройн, зет на писателя Андре Жид, го запозна с творбите на Пол Клод, Артур Рембо, Шарл Бодлер, Колет и Андре Жид. След колежа постъпва в университета в Бордо, където изучава литература. Завършва университета през 1905 г.

От 1905 г. Мориак става член на католическата организация на Марк Сание. Тази организация е силно повлияна от модернизма и философията и нейните членове се опитват да открият исторически свидетелства за съществуването на Иисус Христо.

До 1907 г. той живее със семейството си в Бордо. На следващата година се премества в Париж, като посвещава цялото си време на подготовка за изпити в Еколе де Шарте, където постъпва през 1908 г. След успеха на първата си публикация той напуска, за да изучава литература.

По време на Първата световна война той служи като медицински брат в една от болниците на Червения кръст. През 1913 г. се жени за Жана Лафон. През 1914 г. се ражда синът му Клод. Другите им деца, Клер, Лука и Жан, са родени през 1917, 1919 и 1924 година.

През 1933 г. е избран за член на Френската академия. Когато Франция е окупирана от нацистите, той тайно публикува книга, насочена срещу колаборационистите. Това обаче не му пречи след освобождаването да настоява французите да бъдат милостиви към онези, които си сътрудничат с нашествениците.

Той се противопостави на колониалната политика, остро осъжда използването на изтезания от френските военни в Алжир. Привърженик на дьо Гол, неговият син Клод, по-късно известен писател и литературен критик, работи в края на 40-те години като личен секретар на генерала.

По съвет на Мориак Ели Визел споделя своя собствен опит, свързан с Холокоста - първият му френски роман "Нощта" на френски език излиза с предговор от Мориак.

През целия си живот той се интересува само от три теми: човек и Бог, човек и съвест, човек и любов. Той се смята за вярващ католик и иска да намери упование и сила, които да могат да унищожат страданията на хората в перспективата на вечността. Католическата преса обаче остро осъжда романите му като "отвратителни" и "греховни", наричайки го "лош християнин". "Франсоа Мориак е един от най-забележителните и може би най-прекрасният от съвременните френски писатели", отбеляза Иван Бунин.

През 1952 г. получава Нобелова награда за литература "за дълбоките духовни прозрения и художествената сила, с която прониква в драмата на човешкия живот".

По предложение на Мориак Нобелова награда за литература за 1970 г. е присъдена на Александър И. Солженицин.

Някои от заглавията на романите, които Франсоа Мориак пише са: "Детето във вериги", "Целувка на прокажените", "Предтеча", "Пустинята на любовта", "Тереза ​​Дескейру" и други. Мориак се занимавал и с биографии - "Животът на Жан Расин", "Животът на Исус". Пиесите му - "Асмодей", "Обичани" - имат значителен успех сред публиката. Мориак публикува и своите мисли за литературата в "Романът". През 1969 г., след петнадесетгодишен хиатус, Мориак издава последния си роман "Юноша".

Мориак умира на 1 септември 1970 г. на 84-годишна възраст в Париж.