Той завинаги ще остане " Героя от Севиля" (ВИДЕО)

Точно осем месеца, след като навърши 65 години, си отиде от този свят Хелмут Дукадам - една от легендарните фигури на онзи славен отбор на Стяуа, който спечели КЕШ през 1986-а.

Бившият вратар издъхна днес около 11:30 часа във Военна болница в Букурещ, след като от доста години имаше проблеми със сърцето.

Стражът, чието цяло име е Хелмут Роберт Дукадам, е от германски произход и роден на 1 април 1959 година в градето Селмач, което е близо до унгарската граница.

На 16 години е приет в спортното училище в Арад и оттам през местните отбори стига до Стяуа на 23-годишна възраст. Играе четири години за "армейския" отбор, но слуховете го свързват с конфликт с един от синовете на диктатора Николае Чаушеску, който е голям привърженик на "стелистите". Това му коства кариерата и той е принуден да се прибере в Арад, където остава две години и след това спира с футбола.

След 1986 година всички го познават като човекът, спасил четири дузпи във финала на Купата на европейските шампиони срещу Барселона. В горещата севилска нощ Хелмут Дукадам влиза в историята с героичните си изяви и донася изненадващата титла за Стяуа пред 70 000 фенове на каталунците на стадион "Рамон Санчес Писхуан".

До емоциите в онази вечер е можело изобщо да не се стигне, ако месеци преди това румънски лекари не успяват да поставят правилна диагноза.

"В началото на годината често чувствах ръката си като чужда. Докторите обаче казаха: "Няма проблем, Хелмут, продължавай да си играеш". Седмици след финала в Севиля откриха тромб в подключичната артерия и бях на косъм от това да ми ампутират ръката", шокиращо признава в биографията си Дукадам.

Още в детските години легендата на Стяуа е близо до това изобщо да се сбогува с мечтата си да играе футбол. Докато кара колелото си е блъснат от автомобил и прекарва два дни в кома.

"Когато се събудих, лявата ми ръка беше в гипс под прав ъгъл, спомня си Дукадам. - В първите седмици след свалянето му не можех да я разгъня. Тренирах много с тежести и успях да се възстановя напълно. Един ден стигнах до Арад, тогава един голям клуб."

Като дете Хелмут си представя как хваща дузпа на голям европейски финал. Но отразяването на четири надхвърля дори най-смелите му мечти. Израства във фермата на родителите си на западната граница на Румъния в близост до Унгария. Помага на семейството в земеделието, язди коне, ходи на риба и играе футбол.

"Пазех с ръкавици за заварчици - връща се към началото Хелмут. - Трябваше да импровизираме. Семейството ми беше бедно. Сами си правехме дори футболните обувки. По-точно местният обущар се опитваше, пръстите ни изстърчаха напред. Краката ни бяха целите в рани. Първите си истински вратарски ръкавици получих в Стяуа."

В годините на активната му кариера Румъния е в тежка криза при режима на Николае Чаушеску. От 1976 година всичко тръгва надолу - няма пари, няма ток, няма храна. Служители на тайните служби Секуритате придружават футболистите при всяко гостуване в чужбина, за да няма бягства. През 1987 година Дукадам пътува за Западна Германия за участие в тв шоу. Условието на властта - съпругата му да остане в Румъния като гаранция, че той ще се върне.

"Като футболисти все пак бяхме привилегировани да пътуваме в чужбина и можехме да си купуваме стоки от Запад - касети на Майкъл Джексън, видеокасетофони, цветни телевизори - разказва легендарният вратар. - Обожавах десерта "Марс". Веднъж при едно гостуване на Офи (Крит) изядох 10 на един път. Прилоша ми. Мой съотборник си купи предно стъкло на ФИАТ. Беше си купил такава кола от Италия, но части в Румъния нямаше. Прибра се със стъклото у дома, а то не пасна."

Дукадам отървава влизане във военен затвор малко след финала, в който той става известен в целия свят. Стяуа вече е шампион на Румъния, но за ръководството на клуба е важно Виктор Пицурка да вземе голмайсторския приз в битката срещу младата звезда Георге Хаджи. Треньорът на Стяуа, тогава отбор на военните, съобщава на Дукадам: "Хелмут, Виктор ще вкара няколко гола на Крайова, но ние трябва да загубим".

"Тъкмо бях хванал четири дузпи на Барселона и не исках да ставам за посмешище, обяснява героят от Севиля. - Казах: "Без мен". Президентът изкрещя: "Ще играеш! Това е заповед!" Аз вече бях на път за вкъщи."

Стяуа губи с 4:5, а Пицурка вкарва хеттрик. Това се оказва недостатъчно, защото Хаджи забива шест попадения при успеха на неговия Спортул със 7:5 в последния мач от шампионата.

"Съдиха ме пред военен трибунал, спомня си Дукадам. - От едната страна президентът, шефът на федерацията, треньорът и партийни функционери. От другата - аз. Първо опитах да обясня позицията си, но след половин час бях наясно, че това не минава. Затова станах и казах: "Имате право. Сгреших и ще си понеса последствията". Президентът отговори: "Хелмут, затова те харесвам - ти можеш да си признаваш грешките". Платих глоба от 5000 леи и не влязох в затвора."

Мястото на Хелмут Дакадам в румънския фолклор е гарантирано, след като той запазва хладнокръвие, докато всички наоколо го губят на финала за Купата на европейските шампиони в Севиля на 7 май 1986 г.

След като в продължение на 120 минути Стяуа удържа Барселона до 0:0, а след наказателните удари букурещкия тим спечели с 2:0 (головете отбелязват Мариас Лакътуш и Габи Балинт), след като пропуска първите два изстрела - Михаил Майерау и Ласло Бьольони.

Вратарят на Стяуа улавя своя миг и след това улавя четирите шута на каталунците - Хосе Алеканко, Анхел Педраса, Пичи Алонсо и Маркос Алонсо.

"Просто се поставих на мястото на изпълнителя на дузпата, разказва преди години Дукадам. Това беше логична игра. След като спасих първата дузпа на Алесанко, се поставих на мястото на наказателния удар и си помислих: "Ако вратарят беше спасил дузпа вдясно, какво щях да направя сега?". Обикновено вратарят щеше да се смени вляво, така че аз отидох вдясно. И това се видя най-добре при третата дузпа, когато бях 100% сигурен, че Пичи Алонсо също ще се насочи надясно, защото беше логично, че след две спасявания на вратаря от едната страна, при третата той ще опита от другата страна - така че се насочи към същото място".

Той не е забравил и посрещането, което очакваше страната му обратно в румънската столица.

"Когато се прибрахме у дома на следващия ден, на летище Отопени ни чакаха повече от 15 000 души, спомня си Дукадам. - Много хора бяха изминали дълъг път, за да ни чакат и да ни видят. Напускайки летището, имаше десетки хиляди хора, които ни аплодираха, докато не пристигнахме на стадиона. Беше фантастична атмосфера - нещо, което се преживява само веднъж в живота или никога".

Почетният президент на Стяуа, който четири сезона играе за тима, няма кой знае какви изяви с националната фланелка на Румъния. Има във визитката си една среща за "Б" отбора, една за младежката формация и едва два мача за мъжката селекция на Мирча Луческу, но те са все приятелски - 90 минути срещу Дания у дома (1:0) и визита на Турция (1:1), като тогава остава резерва.