Три декади мондиалите само ги миришем

Малко повече от 27 години изминаха от последния ни мач на световно първенство - 24 юни 1998-а... Тогава, на прокълнатия "Феликс Болар" в Ланс, Испания ни попиля и ни писа "Отличен (6)" - една от позорните загуби на националния на най-големия футболен форум. Няколко поколения все още въздишат по лудото американско лято от 1994 г., а други след това трябваше да преживеят крах след крах, радвайки си за малко на Евро 2004 - последното голямо първенство, на което България участва.

Да, много станаха цифрите, все едно сме в курс по висша математика, но нека си спомним още нещо, без което нямаше да има САЩ`94 - "Парк де Пренс" и онзи велик миг на 17 ноември 1993-а, когато в последните, спиращи дъха секунди, Николай Колев - Мичмана и Петър Василев - Петела, които вече не са вече сред нас, изригнаха с "Господ е българин!"

След това дойде безвремието, в което изчезнаха няколко поколения родни футболисти, а проблемите започнаха да се замитат и да се неглижират, но иначе всички говореха за тях. Да, ама никой не намери решение, или поне не посмя да направи една малка крачица, която можеше да промени събитията след това.

Всички, начело с героите от САЩ`94 предпочетоха да си заровят главата като щрауси и да започнат да пеят в хора на корупционните трубадури, забивайки пирон след пирон в ковчега на българския футбол и националния отбор. Смелите и самоотвержени "лъвове" от едно време започнаха да се превръщат в малки и послушни котенца, а доказателството е, че всякакви селекции, които едно време не ги брояхме за живи, ни шляпаха под път и над път, все едно е Диана Габровска в евтина порно продукция.

Да, те националите ни предлагат точно такива емоции, а за това красноречиво говори и постоянно празният стадион, изключвайки първата ни квалификация за Мондиал 2026 - домакинство на Испания - селекцията на "Ла Фурия", която за последно ни изрита от надпреварата във Франция през 1998 година.

Обикновено такава дива радост е за финал на Световно първенство...

И този цикъл завърши с пирова победа - 2:1 срещу изпадналия в летаргия Грузия - и то само ден след емблематичната дата 17-и ноември. Дъждът нямаше как да измие срама, нямаше и как да прикрие всичко, което избраниците на настоящия селекционер Александър Димитров (вината не е само негова) сътвориха в тези квалификации. Особено онова срамно петно, което "трикольорите" лепнаха с унизителното 1:6 срещу Турция насред София.

В онези години трудно можехме да си представим такова "представление" със Стоичков, Пенев, Костадинов, Туньо и компания, но реалностите към днешна дата са други - професионални играчи, практикуващи аматьорски футбол, постоянни оправдания, дрязги, нападки и напрежение между състезатели, треньори и ръководители... И плачевни резултати, които само караха родните привърженици на футбола да се подсмиват ехидно и да припечелват някой лев, залагайки смело срещу националния, а ако коефициентът беше малък, тогава идваше на помощ ставката "над 2.5 гола" (за по-смелите и за повече) с доста пари!

Когато теглим чертата, фактите показват следното, а то е безспорно: осем загуби, едно равенство и победата над Грузия в десетте мача на "лъвовете" през календарната 2025-а. Единственият "хикс" за този период беше с Кипър в контрола на родна земя, завършила с бойкото 2:2. Головата разлика - отчайваща - 7:29!

Кликата

Към днешна дата, като погледнеш кои са в ложите, когато играе представителният ни тим, ще ви се изяснят доста неща - Георги Иванов, който заема президентския пост, вече може и да смята леко, да се самоиронизира с "осми клас", зад гърба му винаги е възпълничкият Венци Стефанов, бранещ Гонзо като Матросов, Атанас Фурнаджиев, който продължава да е фактор в БФС...

Всички вкупом говорят за едно - в какво положение и футболът ни, как трябват промени, как нищо не може да стане с магическа пръчка и за няколко дни, измиват си и без това оцапаните ръчички с предходните "изпълнители и архитекти" на това падение, довело ни до дъното, което се оказа, че не е баш дъно, тъй като под него има още за дълбаене!

Дали му е последната усмивка с националния екип?

Да, едно момче им го каза, не се посвени в интервютата след последните два мача срещу Турция и Грузия, с които приключихме трагичното представяне в квалификациите за Мондиал 2026... Каза го смело и на висок глас - нещо, което не се осмелиха да кажат други преди него, макар някои да загатнаха след приключването си с националния. Нищо чудно сега и Филип Кръстев да приключи със селекцията на България, тъй като дръзна да назове нещата с истинските им имена и да се опълчи срещу системата.

На последното ни участие на световно първенство завършихме скандално - една точка и голова разлика 1:7 за вече разнебитения отбор, воден тогава от Христо Бонев. Зума едва ли има вина за това състояние, тъй като разрухата започна със заверата срещу Димитър Пенев две години преди това, а след това всички си "изсърбаха супата", която иначе трябваше "да духат" според Любо Пенев.

На 24 юни 1998-а Бонев смени Анатоли Нанков с гореспоменатата "деветка" Ел Голеадор - съдба, която сполетя и Христо Стоичков на почивката. Камата беше заменен от бившия вече селекционер Илиан Илиев, който стартира изминалите вече квалификации и впоследствие сменен от Сашо Димитров, който според мнозина е физкултурник, а в отборите, където преди това е бил треньор, все още се кръстят и стискат палци, че си е тръгнал!

Третата смяна срещу "ла фурия Еспаньола" беше Мариан Христов за Красимир Балъков, но дълбока резерва, каквато всъщност винаги е бил и на терена, и в живота, остана... Георги Иванов - Гонзо. Може би затова сега индивидът с прякор на мъпет, иска да играе важна роля. Тогава на скамейката остана и Боби Михайлов, който все още беше с прилична перука и не беше седнал в президентското кресло.

Затова и беше назначен с директива и обръщане на вота на последните избори за президент на БФС, когато болшинството от застаряващите кадри из всички футболни центрове у нас предпочетоха да се продадат срещу жълти стотинки, купувайки си спокойствие и благоденствие срещу някое друга банкетче и корупционни левчета, събирани от трениращите в школите деца и техните родители.

И така - продължаваме да сме на дъното, затънали здраво, без твърда почва под краката, така че оттласкването е невъзможно! А светоните първенства само ги миришем и гледаме по телевизията, а някои от ръководните кадри използват петте си минути слава, за да отидат на няко мондиал или европейско, та да се полюбуват на живо и ако може да се отъркат в някоя известна личност и да се снимят с нея, а после лакеите в централата да пусне прессъобщение до медиите, за да го "лапнат като топъл хляб" и да осведомят обществеността.

А ние ще продължим да си мечатем за нов 17-и ноември - месец №11 от годината, в който никога нищо добро не са случва за България, дори и след падането на Живковия режим... Ах, да, и ще продължим да искаме промяна и адекватност във футболната ни централа в Бояна, ако полицията на потуши протест на феновете!