У нас има над 3 000 детски школи по нещо с незнайно колко хиляди деца и без единен контрол

През последните години извънкласното обучение в България се превърна в огромна, макар и трудно измерима индустрия. Докато официалните частни училища в страната са ясно регламентирани и обхващат малко над 11 400 ученици, неформалният сектор – частни детски школи, занимални, езикови центрове, спортни и арт академии – оперира в съвсем различни мащаби. Според експертни оценки и данни от неправителствения сектор, стотици хиляди деца в България посещават поне една форма на допълнително частно обучение или спорт, пише БГНЕС.

Покрай събития от последните месеци, в които нашумя акцент от случая "Петрохан-Околчица", в който от прокуратурата съобщиха, че Ивайло Калушев е набирал нови жертви-деца чрез школата си за "приключения", за да задоволи педофилските си наклонности, анализираме законовите регулации за създаването на частни школи в България.

Към момента в България не съществува единен национален регистър на частните школи. Причината е чисто юридическа – за разлика от частните училища и детски градини, които подлежат на сложно лицензиране от Министерството на образованието и науката (МОН), повечето школи са регистрирани по Търговския закон (като ЕООД/ООД) или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (като сдружения и спортни клубове). 

По оценки на браншови организации, в страната функционират между 2500 и 3500 частни образователни центрове, занимални и школи в различни направления.

Според демографски и социологически проучвания, над 60% от децата в големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас) на възраст между 6 и 15 години посещават поне една частна школа. Това означава, че над 250 000 деца в страната ежеседмично са част от този неформален образователен сектор. 

Липсата на единен регистър означава и липса на единен контролен орган. МОН няма юрисдикция върху фирми, които се водят "детски центрове" или "обучителни академии", освен ако те не са изрично регистрирани като Центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР).

Контролът се осъществява фрагментирано от няколко институции, най-често само по сигнал. На първо място е Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Това е основният орган, който следи за спазването на правата и безопасността на децата. ДАЗД извършва проверки (включително по сигнали от Националната телефонна линия за деца 116 111), когато има съмнения за насилие, небрежност или опасна среда. 

На второ - регионалните здравни инспекции (РЗИ). Те следят за санитарно-хигиенните условия – осветление, вентилация, квадратура на дете, наличие на санитарни възли. Тук е и българската агенция по безопасност на храните (БАБХ): Включва се, когато школите и детските лагери предлагат изхранване (кетъринг или собствена кухня). Разбира се, НАП следи за издаването на касови бележки и договорите с родителите, а министерството на младежта и спорта осъществява контрол върху спортните клубове чрез лицензирането на съответните спортни федерации. 

В България ежегодно има санкционирани и временно или постоянно закривани детски школи, центрове и лагери. Най-честите причини за това, обаче, са първо санитарно-битови - например, т.нар. "летни занимални", организирани нелегално в апартаменти, приземни етажи или гаражи, които не отговарят на никакви изисквания за пожарна и санитарна безопасност. При проверки от РЗИ такива обекти биват затваряни незабавно. ДАЗД пък често издава "задължителни предписания" след инциденти в спортни или приключенски лагери – например при недобра координация, довела до изгубване на дете, или при физическа травма поради липса на достатъчен надзор от аниматори/инструктори без педагогическа правоспособност. А НАП редовно запечатва за срок до 30 дни детски парти центрове и езикови школи заради неиздаване на фискални бонове при плащане на месечните такси.   

И към този момент няма единен регистър на собствениците на частни школи. В други страни по света подобни управленци влизат в регистър, а преди да създадат своя школа, минават куп проверки. У нас управлението на неформалното детско образование в България е силно сегрегирано по пол. Например, при езиковите, арт школи и занимални доминацията на жените е абсолютна. Над 80-85% от управителите, директорите и създателите на такива центрове са жени. Това съответства на статистиката на НСИ, според която над 85% от педагогическия персонал в началното и основното образование са жени. 

Повече мъже, обаче, са собственици на спортни клубове и школи по бойни изкуства - около 65-70% от ръководителите на традиционни спортни школи (футбол, баскетбол, карате, плуване) са мъже. 

В последните години академиите по програмиране и роботика показват най-балансирано разпределение, като мъжете и жените управители са в съотношение приблизително 50:50. 

Специално внимание заслужават школите, които предлагат екстремни спортове и дейности на открито. Търсенето на алтернативи на дигиталното ежедневие доведе до бум на детските приключенски лагери. По данни от федерациите и туристическите дружества, в България функционират между 60 и 80 лицензирани клуба, които активно работят с деца и юноши в сферата на планинарството, пещернячеството, катеренето, рафтинга и ориентирането. За разлика от обикновените занимални, тук регулацията е много по-строга, но тя идва не от държавата, а от съответните федерации (Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология и др.).

Инструкторите, обаче, не се подлагат на психотестове, а на задължителни курсове за планински спасители, работа с въжени системи и първа долекарска помощ. Именно заради тази строга вътрешна регулация, въпреки високия адреналин, тежките инциденти с деца в организирани лицензирани клубове за екстремни спортове у нас са изключителна рядкост. 

В заключение, секторът на частните детски школи в България е огромен, динамичен и жизненоважен за развитието на децата, но продължава да функционира в регулаторен вакуум. Докато сериозните школи и спортни клубове сами налагат високи стандарти, липсата на единен регистър позволява появата на "летящи" школи, при които безопасността на стотици деца остава извън радара на държавата.