Учените бият тревога : Обучавайки роботи и хората стават роботи

Докато учим машините да мислят, пишат и създават вместо нас, се появява друг въпрос – рискуваме ли постепенно да загубим навика да го правим сами? Научни изследвания показват, че AI може да повиши продуктивността, но прекомерното доверие в него крие рискове за критичното мислене, мотивацията и самостоятелните умения.

Изкуственият интелект вече пише текстове, създава изображения, обобщава информация и помага при решаването на сложни задачи. Технологията навлиза все по-дълбоко в работата и ежедневието ни, но наред с удобствата се засилват и опасенията, че хората могат постепенно да започнат да делегират не само рутинните задачи, но и част от собственото си мислене.

Възможно ли е да стигнем до парадоксална ситуация, в която хората обучават машини да изпълняват човешки дейности, а самите те все по-рядко упражняват способностите, които ги правят добри в тях?

Проучване на изследователи от Microsoft Research, представено на конференцията CHI през 2025 г., разглежда връзката между използването на генеративен AI и критичното мислене. В изследването участват 319 работещи с подобни инструменти, които споделят общо 936 примера от професионалната си практика.

Резултатите показват, че участниците често съобщават за по-малко усилия при задачи като анализ, решаване на проблеми, синтезиране и оценка на информацията, когато използват AI. По-високото доверие в технологията е свързано с по-малко усилия за критично мислене.

Това не доказва, че изкуственият интелект трайно намалява човешките когнитивни способности. Изследването се основава на самооценки и не установява причинно-следствена връзка. То обаче поставя важен въпрос: когато машината предлага готов отговор, продължаваме ли да проверяваме, анализираме и разсъждаваме самостоятелно?

По-добри резултати днес, но какво се случва утре?
Изследване, публикувано в научното списание Scientific Reports през април 2025 г., анализира четири онлайн експеримента с общо 3562 участници.

Авторите установяват, че сътрудничеството с генеративен AI подобрява непосредственото изпълнение на задачите. При последващи задачи, изпълнявани самостоятелно, обаче това предимство не се запазва. Изследването отчита също спад в присъщата мотивация и повишаване на скуката, когато участниците преминават от работа с AI към работа без него.

Тези резултати не означават, че всеки човек, използващ AI, ще загуби мотивация или умения. Те показват, че по-високата ефективност в конкретна задача не гарантира автоматично по-добро самостоятелно представяне в бъдеще.

Опасението е, че ако постоянно оставяме на машината да формулира идеите, да търси решенията и да извършва анализа, може да пропускаме възможности да развиваме собствените си умения.

Ще изчезнат ли работните места?
Другото голямо притеснение е свързано с пазара на труда. Ако AI може да пише новини, да обработва документи, да създава графики и да изпълнява задачи, за които досега са били необходими хора, какво ще се случи с професиите, изградени около тези дейности?

Международната организация на труда (МОТ) публикува през май 2025 г. актуализиран анализ на потенциалното въздействие на генеративния AI върху заетостта. Според оценката приблизително един на всеки четирима работещи по света е в професия с някаква степен на изложеност на технологията.

Организацията подчертава, че в повечето случаи е по-вероятно работните места да се променят, отколкото да изчезнат изцяло. Това е важна разлика: една професия може да остане необходима, но ежедневните задачи, изискваните умения и броят на служителите да се променят.

Особено изложени са административните и канцеларските дейности, както и някои професии, свързани с дигитално съдържание и информация.

Следователно не е доказано, че AI ще остави масово хората без работа. Доказано е обаче, че технологията има потенциал да преобрази значителна част от трудовите дейности.