Училищна директорка пред Lupa.bg: Родители често ме пращат „на майната”

Актуално интервю
16:54 - 06 Август 2019
5924
Училищна директорка пред Lupa.bg: Родители често ме пращат „на майната”

Тя е учителка по география. От 25 години е в системата на образованието, а от повече от 15 години е директорка на столично училище. Умишлено ще запазим името й в тайна, както и това на учебното заведение. Пред Lupa.bg 59-годишната В.К., както условно ще я наречем, изля душата си. Душата, която плаче, виждайки какво става с образованието. Но в същото време тази учителка показа, че има и светъл лъч - от ученици, както и от учители, които заедно опитват да се борят срещу статуквото.

- Госпожо В.К., статуквото, изградено от доста време насам, може ли да бъда разчупено и най-вече как?

- Дали може? Труден въпрос. Преди имах отговор на него, но сега май нямам, уви! Иска ми се да кажа, че може. Иска ми се да можем да го направим и опитваме, повярвайте! Но като че ли се блъскаме в стена, при това доста голяма и дебела. Не знам защо се получи така, не знам защо родителите абдикираха, не знам и защо децата започнаха да странят от учението...

- В интерес на истината, децата не обичат да учат. Те трябва да бъдат привлечни, не само да им се казва, че без учение не става и "Учи, мама, за да не работиш"!

- Не съм съгласна с вас. Интересът е закодиран във всеки човек, важно е да се намери ключът, с който да бъде отключена тази врата. Тогава нещата стават различни. Нали знаете, че човек не се ражда глупав, той може да умре глупав! Децата са ни много будни, начетени, но интересът вече е различен. Различен е към увлеченията, живеем в забързан век. Век, в който родителите все по-малко имат време за децата си, но намират време за друго, различно от влияние и възпитание.

- Казахте, че родителите са абдикирали, но месят ли се във вашата работа?

- Разбирам накъде биете с този въпрос. Разбира се, че се месят, а това не влияе добре върху децата. Създават им излишно самочувствие, което в последствие рефлектира върху нас, учителите. И изведнъж ние ставаме излишни или просто някаква даденост, предмет, на който никой не обръща внимание. Отиваме в миманса, а заедно с нас отива натам и образованието. Все по-рядко имаме влияние, учениците си позволяват повече, особено когато станат по-големи.

- За вашите ученици ли говорите?

- Не само за тях, имам предвид в общ план. Навсякъде положението е едно и също. Нашите ученици са част от тази представителна извадка.

- Вие имате ли проблеми от такова естество?

- Разбира се, но все си мисля, че е в по-малък аспект, споделяйки опита си с други колеги. Проблеми имаме с някои ученици, както и с техните родители. Както вече ви споменах, възрастните се месят във всичко, изискват някакви неща от децата си, изискват и от нас, а в същото време никакви ги няма в къщи. Идват да се разправят за оценки, искат те да са по-високи, защото детето им заслужавало повече, защото ще кандидатства тук и там. Да, но не знаят какво е нивото на ученика, който е в къщата им. И стават конфликтите, които понякога никак не са приятни - повишен тон, заплахи...

- Вас заплашвали ли са ви?

- Да кажа не, ще излъжа. Случвало се е... Уволнявали са ме, назначавали са ме, пращали са ме къде ли не, дори на майната си! Тъжно е. Понякога гледаш, слушаш и се чудиш дали това е възможно да излезе от устата на човек, който е добре облечен и претендиращ да е с добро образование, с положение. Просто на такива неща съм се нагледала, че ако тръгна да ви споделям, ще са ни нужни няколко дни.

- Добре, а къде най-много куцат нещата?

- Те се знаят, но въпросът е, че всеки си затваря очите. И проблемът идва отгоре. Не си мия ръцете с управляващите, но според вас кой е виновен? Критерият е занижен към нас и към прохождащите учители, защото просто няма кой да работи. Не чак толкова добри условия, ниски заплати, повечето от педагозите нямат подход към децата, а това допълнително изнервя и ученици и всички около тях.

- Нали винаги се е твърдяло, че в една държава най-важни са учителите, лекарите и органите на реда?

Е, къде сме ние в цялата схема? Лекарите бягат навън, правят си частни кабинети, за да си докарват странични приходи, източват Здравната каса, за органите на реда е ясно как стават и защо стават - лесни пари. И стигаме до нас, до учителите. Положението не е различно, няма да си кривя душата. Евтина работна ръка, много нерви. И повечето, като натрупат известен стаж, създадат връзки и контакти, започват в частни школи, започват да работят индивидуално, привличат деца от класовете, обръщат им уж повече внимание, оценките са по-високи за тези, които посещават извънкласните им занимания... Тогава за какво говорим? Това не е ли вид легална корупция? Наричайте го както искате, за мен е това!

- Звучи страшно...

- Страшно ли? Направо апокалиптично, бих казала! Ето, пак стана дума за статуквото, което не виждам как ще го разчупим.

- А как се опитвате? Много хора ще ви обвинят, че само говорите, а нищо не правите?

- Могат да говорят каквото си искат! Аз съм в системата от 25 години и виждам разликите, виждам как тя деградира, вместо да еволюира! Знаете ли, гледам новините редовно, интересувам се от много неща. Виждам начина, по който те са поднесени, виждам какво се търси - предимно негативното, пошлото. Как тогава да искаме от поколенията нещо различно? Не се търси позитивното. Просто за него се отделя малко време и място, защото хората не се интересуват от това. Хорската злоба ни завладява постепенно, пречи ни много. Ставаме посредствени, дори самите не изискваме повече от себе си, та какво остава от децата?! и те го виждат, усещат го. И в един момент се оказва, че отглеждаме едни заблатени души, които се оказва, че са и заблудени, в последствие и озлобени.

Виждам какво е в училищата, не само в моето, на което съм директор - съревнование на кой му е по-добър телефонът, кой има повече джобни от останалите, кой как се облича, слабите и по-умните се потискат, мачкат се! Така е и в обществото ни! Затова и слабите, които привидно са такива, а повече ученолюбиви, отиват после в добри университети и си намират работа в чужбина, а тук оставаме в едно блато. Затова и казах, че отглеждаме заблатени души! Страшно е, повярвайте ми! Не исках да говоря точно по тази тема, защото ми се плаче, тежко ми е! Но да се върна на светлината в този тъй дълъг тунел - има я! И ще продължа да я нося в себе си, със себе си, докато съм отдадена на професията си, която е призвание! Звучи клиширано и популистки, нали? Да, но съм искрена.

Имаме кръжоци - по математика, по география, по български. Печелим награди, и то международни. Печелят и други деца от други училища! Това е хубавото. Но е има и лошо - че никой не ги отразява тези неща или поне остават в миманса. Отразяват се от медиите, когато имат някой близък с такова дете, постигнало нещо, или е поръчково - да се направи нечия реклама. Загледайте се и ще се уверите сами. Така вдигаме рейтинга на дадено училище, на определен преподавател, на дадена школа... Има и други, които печелят, особено с деца от провинцията, но ако не напише някое местно издание, няма как да разберете, че имаме подрастващи гении.

- За финал - какво ще кажете за матурите, за кандидатстванията и учебниците?

- Мога да говоря много. Матурите създават излишна истерия и паника сред децата и родителите. Да сте виждали някой да се освобождава от матури вече? Всички под ножа, под общ знаменател. И после се откриват грешки в системата, но те не могат да се поправят. Такива са изискванията, под такива документи са сложили подписи определени хора. Някои продължават да пишат учебници, все едно са приказки. Всеки стана писател, всеки стана учител с определен ранг. Всеки ламти за пари, за хонорари, за да преживява.

Всеки има своята гледна точка, своята позиция и иска да се купуват неговите учебници. Някои преиначиха историята, какво остава за други предмети, дето не са уж толкова важни. Така могат да променят скоро географията, математиката, физиката... Но трябва да открият нови закони, нови територии, ще трябва да се потрудят малко! Децата мъкнат едни чанти, за които трябва шерп, а не крехка гърбина като тяхната. Ние издевателствуваме над тях с тежести! Учебниците се отпечатват на по-луксозна и тежка хартия, защото са и по-скъпи. Нали се сещате защо? В подробности не искам да влизам, няма смисъл. Но това пак е с решение свише.

А ние още живеем и учим архаично, все още се молим на родители за ремонти, за щори, за един латекс, с който да бъдат боядисани стените и децата да се чувстват комфортно. Все още се молим... За по-добро възнаграждение, за по-добри условия, за по-добро бъдеще - за нас и за децата ни! Но явно бъдещето е някъде извън рамките на България. За съжаление. Дано това се промени, но не знам кога.