Украйна е изнасилена от САЩ

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

Отрицателното ми отношение към сделката, на която САЩ изнудиха и принудиха Украйна не е само по принцип - че самият подход за такава сделка е порочен и някой ден ще влезе в Историята като позорно извиване на ръцете, като срам от моралното падение на САЩ в частност и на Запада като цяло. То е принципно.

Не приемам лицемерното и на моменти бенравствено съдържание на самата сделка. За тази сделка на рекета и печалбарството мисля така:

1. В света на илюзиите и миражът е оазис.

2. Когато алчността говори за благородни намерения, разумът мълчи, стискащ зъби, за да не проплаче.

3. Украйна е докарана от САЩ до състояние да се държи както нерядко жертвата на изнасилване е принудена да се държи - от един момент да започне да имитира поне минимум съгласие, да симулира дори частично удоволствие, за да се "отърве" "само" с изнасилването, а да не предизвика още болезнена жестокост и дори посягане на живота ѝ, доколкото съхраняването на живота е главният приоритет за злощастното момиче в тази грозна и гадна ситуация.

4. Опасявам се, че пречупването на Зеленски стана възможно

• както защото той се оказа изолиран при натиска върху Украйна за сделка - мижава подкрепа от Европа, която се държи спрямо САЩ малко като добре известния протест на руските мужици пред господаря им - протестиране на колене...;
• така и защото се засили настройването на украинците към примирие - практически на всяка цена и с цената на всичко...

Така че Зеленски бе тревожно сам или поне неразбран в намеренията му да не допусне несправедливо примирие за Украйна.

И ми се струва, че той взе решение да се оттегли, като вече оттеглянето му не е въпрос, опасявам се, на Дали?, а на Кога? (Тръмп подкрепи перверзно Путин в колосалния натиск срещу "нелегитимността" на Зеленски).

Определено смятам, че фронтът на Войната се държи от украинците не толкова заради генералите им (знам, че не се споделя моето мнение за слабостите на Залужни, който проигра контрнаступа, но явно е новият мит за украинците, новият спасител за тях, а това е тяхно суверенно право - да грешат и да си плащат цената за грешките); колкото заради Зеленски! Тревожа се от това, което може да се случи на фронта в близките седмици.

Древните китайци казват: Първа от бойното поле си тръгва мисълта за отстъпление [и водене на бой на друго място и по друго време].

А аз си казвам: Първа от бойното поле си тръгва мисълта за Примирие...

Когато знаеш, че така или иначе Примирието ти е обещано, само да направиш сделката, само да си дадеш лития, например; с извинение, майната му на лития, има по-важни неща от него!, то кой ще се бие смело и храбро, кой ще си жертва живота?!

Най-тъжните и оплаквани смърти на Червената армия са тези в началото на май 1945 г., когато Победата е видима, когато и природата ухае на Победа и близък край на войната...

За съжаление, който избира Несправедливо Примирие пред Справедлив Мир, винаги накрая губи и Справедливостта, и Примирието. Но в света на психопатите реалисти в Белия дом и Кремъл, реализмът побеждава. Реалността е такава, такива са нейните безсърдечни закони.

Някой ден Войната на Русия ще бъде изучавана като пример как Западът не се оказа на нивото на предизвикателствата и цената за това заплати Украйна.

Моят мрачен спомен от Бъдещето е, че в българските училища точно тази История няма да се изучава - вместо нея ще се изучава на рашистки език с рашистки преподаватели по рашистки учебници победата на рашизма в България...

* Текстът на Николай Слатински е публикуван на страницата му във Фейсбук. Заглавието на автора е "Моят мрачен спомен от бъдещето"