Украйна и Молдова поеха по дългия път към ЕС

В края на един много тежък политически сезон, белязан от войната в Украйна и задълбочаващата се икономическа криза, Европейският съюз отправи недвусмислен жест в подкрепа на Киев, предоставяйки му статут на канидидат за присъединяване към блока. Същия ясен сигнал получи и Кишинев. 

На 16 юни френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Марио Драги и германският канцлер Олаф Шолц посетиха украинската столица, но не за да окажат натиск за териториални отстъпки, както се предполагаше, а да заявят подкрепата си за стремежа на Украйна и Молдова да станат част от обединена Европа. Последва препоръка от Европейската комисия и седмица по-късно европейските лидери обявиха решението.

"Решихме да предоставим статут на кандидати на Украйна и Молдова. Готови сме да дадем такъв статут и на Грузия, след като бъдат разгледани приоритетите", заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.

Потвърждението за Тбилиси ще зависи от изпълнението на оставащите критерии.

Ходът бе определен като "исторически", а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше категорична: "Искам да подчертая, че съм дълбоко убедена, че решението, което взехме днес, ще ни направи по-силни. То ще подсили Украйна, Молдова и Грузия пред лицето на руската агресия, но ще допринесе за укрепването и на самия Европейски съюз". 

Кандидатурата на Украйна бе внесена броени дни след началото на руското военно нашествие и приемането й от европейските институции стана необичайно бързо, но с предупреждението, че страната има още много "домашна работа", както и за необходима промяна в механизмите на функциониране на самия евроблок, за да се понесе ново разширяване.

Критериите за членство пред Киев включват съдебни реформи, решителни действия срещу корупцията, ограничаване мощта на олигарсите и приемане назакон за медиите, хармонизиращ украинското законодателство с европейските норми.