В почти половин България здравеопазването е на критичния минимум
Продължава влошаването на достъпа до общопрактикуващи лекари. През 2024 г. един лекар обслужва средно 1718 лица, а 10 години по-рано, през 2015 г., на един лекар са се падали средно по 1619 души
Здравеопазването в 12 области в страната се оценява като „слабо“ с недостиг на общопрактикуващи лекари, специалисти и аптеки. Това са областите Видин, Враца, Сливен, Пазарджик, Ловеч, Монтана, Перник, Ямбол, Разград, Добрич, Бургас и София (област). Това сочат данните от изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България, направено от Института за пазарна икономика за 2025 г. в рамките на проекта "Регионални профили: показатели за развитие", предава СЕГА.
Едва две области на страната могат да бъдат оценени с „много добро“ ниво на здравеопазване – Плевен, където има голям медицински университет, и столицата, а Шумен с „добро“. За останалите области оценяването е „средно“ или „незадоволително“.
След трагично високата смъртност по време на пандемията, през 2024 г. продължава увеличението на средната продължителност на живота, но между различните области има огромни разлики. Отстоянието между столицата (77,3 години) и областта с най-ниска стойност Видин (71,9 години) остава много голямо, което отразява и качеството на живот. Няколко области – Монтана, Добрич, Разград – отчитат покачване на детската смъртност над 1%, което сочи към значителни проблеми с функционирането на местните системи на здравеопазване, коментират от ИПИ.
Продължава влошаването на достъпа до общопрактикуващи лекари. През 2024 г. един лекар обслужва средно 1718 лица, а 10 години по-рано, през 2015 г., на един лекар са се падали средно по 1619 души. Погледнато по области, в Плевен на едно джипи се падат 1188 души, а в Кърджали - близо три пъти повече - 3218.
Задълбочава се и проблемът с достъпа до специалисти, като най-голямо понижение в сравнение с предишното издание на регионалните профили се забелязва в Силистра, Варна и Кюстендил. Осигуряването на регионалните здравни системи със специалисти е неравномерно, като в сравнение с Плевен, където то е най-добро, в най-слабо представящите се региони (Кърджали, Добрич, Силистра, Сливен) достъпът е 7-8 пъти по-лош, отбелязват анализаторите.
Значителен е проблемът с достъп до аптеки по области. В Бургас на една аптека през 2024 г. е имало 1406 души, в Разград – 3336, в Сливен – 3030. В повечето области на страната достъпът до аптеки постепенно се влошава.
На този фон обаче леглата в болниците продължават да се увеличават въпреки намаляващото население. Повечето области разполагат с 4 до 7 легла на 1000 души. Абсолютният рекорд е в Плевен - 13,3 легла на 1000 души, докато в София са наполовина по-малко - 6. На дъното са Перник и Добрич, които имат по 3 легла на 1000, но причината е близостта до София и Варна, където здравеопазването е по-добре развито.
Използваемостта на леглата постепенно расте, но остава много неравномерна – в Ловеч през 2024 г. тя е била едва 43%, в Шумен – 69%, но в нито една област не надхвърля 70%, отбелязват още анализаторите от ИПИ.
