Ван Дайк - от срещата със смъртта до лидер на Ливърпул

В края на април защитникът на Ливърпул Върджил ван Дайк беше избран за Играч на сезона в Англия. Любопитното е, че преди 10 години холандецът е бил на съвсем различен етап в живота и кариерата си.

Тогава Ван Дайк е бил мияч на чинии в ресторанта "Oncle Jean" в Бреда. 17-годишният тогава Ван Дайк е печелил по 4 евро на час и играеше за за младежкия отбор на Вилем II, а собственикът на ресторанта Жак Липс го съветва да приключи с футбола и да се отдаде на... миенето на чинии.

В последните месеци усилено се говори за това, че защитникът на Ливърпул Върджил ван Дайк е най-добрият на неговия пост в момента.

"Посъветвах го да остане при мен, тук поне можеше да спечели нещо. Той винаги си е вършил добре работата и идваше на смяна в двата най-натоварени дни в седмицата", казва Липс, цитиран от холандския "Telegraf".

Върджил решил да не слуша съвета на шефа си и похарчва парите за шофьорски курс, за да стига по-лесно до работа. Но и в самия клуб не са вярвали в таланта му.

"Той беше в младежкия отбор, честно казано, никога не съм го виждал как играе и дори не съм си представял що за футболист е той. Чух, че в отбора до 19 години има две-три талантливи момчета, но сериозни разговори за тях в периода на битката за оцеляване не е имало", казва Алфонс Гренендейк - треньорът тогава на Вилем II.

От него се отказват дори скаутите на Аякс и Фейенорд. На водещите клубове в Ередивизи не им допаднало как Ван Дайк борави с топката, както и това, че бил бавен. Но Грьонинген обърнал внимание на защитника и с него започнал пътят на младия холандец към мъжкия футбол. Защитникът обаче е имал и по-лош период в живота си.

Върджил ван Дайк имал тежки здравословни проблеми преди 8 години - тогава е бил на 20 години. Всичко се случва по време на сезона в Ередивизи, когато лекарите смятат заболяването му за вирусно. Холандецът е бил диагностициран с апендицит, перитонит и бъбречна инфекция.

"Погледнах смъртта в очите, беше ужасено. За първи път в живота ми футболът не означаваше нищо за мен. С мама се молехме на Бог и, честно казано, обсъждахме различни сценарии. В един момент трябваше да подпиша едни документи, това беше моята воля. Ако се случеше да умра в болницата, част от парите ми щяха да отидат при мама", заяви Ван Дайк.

"Никой не искаше да повдига този въпрос, но той трябваше да бъде решен, защото имаше вероятност тогава да умра. Помня как лежах в леглото и всичко, което можех да видя, бяха тръбите, излизащи от тялото ми. Тялото ми се срина, не можех да направя нищо. В главата ми прииждаха лоши мисли и написах някакво завещание", споделя холандецът с радост, че всичко лошо вече е зад гърба му.