Ваня Григорова в сензационно интервю: Бях чистачка, живях бедно, но това бе безценен урок

Интервю на
ВАЛЕРИЯ ЙОНКОВА

Ваня Григорова се утвърди като един от най-борбените и ярки синдикалисти в последните години, активна обществена личност, което я направи фаворит на работещите хора. За предстоящите местни избори кандидатурата й бе издигната за кмет на София от местната коалиция „БСП за България”. Според социологическите проучвания от последните дни е напълно възможно да стигне до балотаж с кандидат-кмета, издигнат от "Обединени за София" Васил Терзиев.

Биографията й е повече от цветна – започва трудовия си живот като чистачка в училище и работник в „Макдоналдс”. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа”. Завършила е УНСС, в момента е докторант в същия университет в катедра „Човешки ресурси и социална защита“.

Ваня Григорова е активен защитник на хората с увреждания в Националния съвет за хората с увреждания и в Тристранния съвет, борец срещу т.нар. „реформа на медицинската експертиза“, която лиши десетки хиляди хора от грижи. Тя е лице на инициативата „Да спрем машината за неравенството“, която събра над 30 000 подписа за данъчни реформи.

Дни преди вота на 29 октомври, Ваня Григорова отговаря честно на въпросите ни.

- Преди да говорим за София, нека започнем с Вас самата. Животът ви тече като в добрите приказки – започвате като чистачка в училище и работник във верига за хранене, а сега разговарям с кандидат-кмет на столицата с напълно реални шансове да стигне до балотаж. Тази битка ли е най-голямото Ви предизвикателство?

- Да, разбира се, в момента е така. Но не забравям, че трябва да си напиша дисертацията и да си завърша докторантурата – нещо, което отлагах вече 2 години заради заетостта ми в синдиката.

Но за трудовия ми път – да работя в училище като чистачка се наложи по време на управлението на Иван Костов. Тогава просто нямаше никаква работа. Току-що бях завършила Търговско-банковата гимназия с много добър, почти отличен успех, и въпреки това нямаше никаква възможност за реализация. След като 2 години нямаше къде да работя, а вече ме бяха приели в УНСС, трябваше някак да си плащам таксите, изпитите, и това беше единственото, което можеха да ми предложат от Бюрото по труда. Гледаха ме с леко снизхождение и ми казаха: „О, това едва ли ви интересува – вие сте младо момиче, надали ще искате да работите като чистачка”. „Не, напротив, интересува ме! – казах – Все е някаква работа, аз от труд не се боя”. Така започнах като хигиенистка в училище – всяка сутрин в 7, с кофата и парцала. Смея да кажа, че си вършех отговорно и добре работата.

Нямам никакви скрупули да работя каквото и да е. Никога не съм се срамувала дори за миг от това, че съм чистила училище. Не знам дали ще успея да стигна до тези хора, но съм изключително благодарна на домакина на 118 училище, който прояви разбиране към мен и след като си свършех работата, ми позволяваше да не стоя в коридора дежурна, а да влизам в стаичката на чистачките, за да уча за изпитите. Там намерих хора, които всякак се опитваха да ми помогнат и винаги ще съм им благодарна. Като чистачка работих около 5 месеца, след което кандидатствах и ме приеха във верига за бързо хранене „Макдоналдс”.

Това бяха едни от най-щастливите ми години – в „Макдоналдс Орион”. Там пък намерих приятели, с които сме близки и в момента.

Не смятам това време за загубено, напротив – това е времето, което ме приучи на трудова дисциплина - там нямаше как да закъснееш, влизаше се с карта. Бях хостеса – това са момичетата, които канят гостите, организират рождените дни на децата, следят те да се чувстват комфортно. Получавах много ниско заплащане, но човек знае 2 и 200. Аз съм от обикновено семейство на работещи хора, но там видях и усетих наистина трудностите на работягите. На хората, които живеят от труда си – от заплата на заплата. А както знаем всички, труда на работника в България е много лошо оценен.

- Директно в реалния живот. Не ленива работа на бюро, в уютен офис, без бяла якичка...

- Да, точно така. И смятам, че това може да даде много на всеки човек, независимо какво ще се случи по-нататък с него. Защото докато за мен това е част от изграждането, за някои хора този начин на живот остава до края. Тежката работа дава отпечатък върху човека – физически и ментално. Впоследствие съм работила и в компании за маркетингови анализи, и в сферата на телекомуникациите. Там се сблъсках с други проблеми и получих нови житейски уроци – например че при фалит на дадена компания, персоналът изобщо не е защитен да си получи заработеното с пот на челото.

Всичко това ми помогна и в следващата ми позиция - като икономически съветник в КТ „Подкрепа”, защото трябва да разбираш работещия човек, да си бил на негово място, да си се сблъсквал с реалния живот. Затова винаги се вбесявам, когато чувам политици да говорят за „обикновените хора”, без и представа да имат какво означава това

Уникална снимка! Ваня Григорова с дъщеря си Габриела по време на кратка ваканция в Рим. Тук си правят снимка за спомен пред фонтана "Ди Треви"

- „Подкрепа” ли беше шансът да се изкачите нагоре по стълбичката? Как се случи така, че станахте фаворпт и в синдиката, и в публичното пространство?

- Аз всъщност не съм израснала в йерархията на синдиката. Започнах като икономически съветник на КТ „Подкрепа” и си тръгнах като такава. Покани ме Димитър Манолов, след като беше избран за президент на синдиката. Важното, което „Подкрепа” ми донесе, е контакт с хората. Даде ми възможност и за поглед върху цялостната ситуация на пазара на труда. До този момент не се бях занимавала със синдикализъм. Но г-н Манолов ме хвърли в дълбокото и ако не се бях научила да плувам, щях да потъна. Но се научих и смятам, че доста добре плувах и ще продължавам да плувам, защото както често вече казвам: „Няма бивш синдикалист”. Или си го правил от сърце и душа, или никога не си бил такъв.

За да можеш да работиш с хора, трябва да разбираш техните проблеми. И това е много важно в политиката и в работата на която и да е обществена длъжност, включително в кметската работа.

- Бихте ли се върнала обратно в „Подкрепа”, ако не станете кмет и ако събитията се стекат така, че не Ви се получи с политиката?

- Аз не съм напуснала „Подкрепа”. Прекратеният ми трудов договор не означава край на работата ми със структурите на синдиката. Израз на това е и фактът, че в листата за общински съветници има мои колеги – Иван Кирилов, който е на 10-то място в листата, е председател на Транспортната федерация, на 13-о е Миролюба Станоева, която е представител на Медицинска федерация и директор на ясла. И на 22-о място е Нина Кръстева -  представител на федерация „Култура”.

Продължавам срещите с наши членове, които имат трудности в  различни области. Поддържах контакт с миньорите и енергетиците от комплекса „Марица изток“ през цялото време, докато течеше блокадата на магистралите. Не съм се откъснала, аз трябва да знам какво те чувстват, какви са проблемите им, защото смятам, че един столичен кмет не може да се държи встрани от националните теми. Всеки дефект, който се допусне в българското законодателство на различни нива, след това най-силно се усеща в столицата. Просто защото тук сме най-много и системите са най-сложни и най-свързани. И аз питам какво ще се случи с това човешко множество, когато комплексът бъде преждевременно закрит. И дали голяма част от тези освободени от работа хора няма да се пренасочат към столицата на фона на всичките проблеми на града, свързани с презастрояването, дефицитът в детските ясли и градини, липсата на места за паркиране и пр.?

На протест срещу шистовия газ

- Стигнахме до София. Имаше едно много лирично, но точно определение за живота на столичани на една депутатка от ДБ, което навява тъга. След един от дебатите, тя се обърна към Антон Хекимян с думите: „София е съсипан град. Животът на софиянци е сив, изпочупен, надраскан, охлузен и тъжен”. Мислите ли така?

- За съжаление, до голяма степен припознавам това описание на столицата. Но да не се спирам отделно на сметоизвозване, безобразните фасади на сградите и т.н. Ако целим „да не се излагаме пред чужденците”, блоковете около бул. „Брюксел” би трябвало да са санирани, а не да изглеждат по този наистина тъжен начин. В основата на всичко е моделът, по който се управлява София в последните 33 години.

Да, няма безкрайно много средства, че да можем с щракане на пръсти да решим всички проблеми, но основната причина е, че  бюджетът на столицата се източва абсолютно безобразно през всичките механизми за концесиониране и аутсорсинг на дейностите.

Има един емблематичен пример, който няколко пъти съм посочвала. Когато за проект за озеленяване даваме 5, вместо 2 милиона, с които бихме могли да го изпълним, ако имаше общинско предприятие за отглеждане на разсад, цветя, фиданки, то тогава 3 милиона щяха да останат за други дейности, като например санирането поне на един блок. За съжаление моделът „ремонт на ремонта на ремонта” също източва средствата на столичани и намалява тези, с които можем да облагородим средата. Когато отделяме по-малко от 1% за спорт, няма как децата ни да изглеждат и да се чувстват добре и да не са затлъстели. Съвсем скоро София трябва да бъде европейска столица на спорта. Та това е пародия за град, в който възможностите за масов спорт са силно стеснени!

А някой кара колело...

- Сетих се за един много шокиращ пример – малката зала „Триадица” в кв. „Гоце Делчев”, която беше чудесна спортна школа и стотици деца ходеха при великолепни треньори, преди години бе опразнена и дадена на МВР за приемна... После все пак направиха детска градина, за щастие...

- Именно, има редица такива места. Изключително пренебрегван е не само детско-юношеският, но и масовият и работническият спорт.

- Стигаме до концесиите и до Ваша основна теза - общината да си поеме с нейни фирми дейностите в столицата. Това обаче даде „хляб” на опонентите да Ви нарочат, че искате да градите социализъм в София...

- За съжаление у нас има изкривяване на средата. Очевидно е, че има тежко неразбиране за отликите между ляво и дясно. Бъркат се основни понятия. Ето, основните ми конкуренти Васил Терзиев, Антон Хекимян и Вили Лилков сочат като пример за София и цел, към която се стремят, Виена. Трябва да кажем обаче, че столицата на Австрия се управлява десетилетия наред социалдемократически и градът е известен като Червената Виена, като в основата ѝ е широката общинска жилищна политика.

- Г-жо Григорова, кой е вашият избирател? Кои граждани очаквате да гласуват за Вас, извън партийните симпатизанти?

- Редовият, обикновен, работещ софиянец. Това е накратко описанието на хората, с които говоря ежедневно, с които се срещам и които бих искала и бих могла да представлявам – тези, които стават сутринта в 5 часа, в 6 хващат автобуса и в 7 трябва да са на работа. Не мога да представлявам големите пари и лобистите, които прокарват интереса им. Съжалявам, но не аз съм човека на едрия капитал, на милионерите. Ще се стремя София да бъде по-удобна и по-красива именно за обикновения работещ човек, каквито са всъщност над 90% от хората.

- Голяма част от избирателите изобщо не са наясно с понятията „ляво” и „дясно”. Затова и хора, които не могат да си изкарат прехраната и да оцеляват, се смятат за десни.

- Именно. Беден, но десен е вече много популярно определение.

- Нека погледнем към основните ви съперници - Васил Терзиев и Антон Хекимян. Силни конкуренти ли са и къде са уязвимите им места, за да успеете да ги превърнете в свой „плюс”? Наистина ли не смятате кандидат-кмета на ГЕРБ за сериозно препятствие?

- Бих предпочела да обсъждаме не личности, а процеси. Аз по-скоро критикувам този модел на управление, който започна още по времето на кмета Софиянски и когато започна превръщането на общината в пазар чрез съмнителна приватизация, спорни концесии, разпродаване на общинската собственост на силно занижени цени, заради което сега изпитваме остър дефицит на всякаква обществена инфраструктура.

Партиите, които стоят зад моите опоненти, управляват София от 33 години, независимо през какви трансформации на имената и абревиатурите минаха - СДС, ОДС, ССД, „Синя коалиция”, „Реформаторски блок”, ДБ, „Да, България”, ДСБ. Да не забравяме, че ГЕРБ наследи този модел и творчески го доразви.

- Зарадвахте ли се от социологическото изследване, което промени нагласите и Ви „изпрати” на балотаж с Васил Терзиев, вместо Хекимян да застане срещу него ?

- Нямам практика да коментирам социологически проучвания. Това, което ще продължа да правя, е да се срещам с хората, да говоря директно с тях лице в лице, очи в очи. В крайна сметка те решават. Но няма как да се смята, че София е бастион, политически „резерват“ или запазена територия или някого. Нито пък бащиния на някого, която се предава по наследство, защото си „десен“. София не е нито синя, нито червена, нито зелена, нито пембяна. София е пъстра и е за всички. Смятам, че сме дошли до момента, в който хората вече усещат, че са стигнали предела на един модел. Надявам се да осъзнаят силата си и да излязат да гласуват масово на 29 октомври, за да предотвратят нова сглобка, този път на софийско ниво.

- Но ще можете ли да впрегнете капацитет и ресурс да прекратите корупцията и порочни практики, договори, които смятате, че източват бюджета на София? Това изобщо възможно ли е, след като вече има сключени договори с добре подбрани и отгледани частни фирми?

- Няма никакво съмнение, че няма как да се разтрогнат договори, които съществуват и по които концесионерът изпълнява задълженията си, както те са записани в договора. Защото „Софийска вода” постигна това удължаване на договора с псевдоаргументи, които лесно можеха да бъдат преборени в съда. По отношение на сметоизвозването – имаме сериозни пропуски по кварталите и в отделните райони от страна на частните фирми, които трябва да изпълняват задълженията си по тези договори.

Имаме пропуски и по отношение на осветлението, което също е поверено на фирми. Живея в квартал „Гео Милев” и преди дни излязох на ободряваща вечерна разходка. Оказа, че на три близки улици нямаше нито една светеща лампа. Това е огромен проблем. Нека си представим какво се случва в крайните квартали. А от осветлението зависи физическата сигурност на софиянци! В този смисъл, на първо място – преглед на слабите места в договорите и сериозен контрол в изпълнението им, подготовка на управленския и административен капацитет на Столична община, за да осъществи всички заложени проекти. Защото, както се вижда в изпълнението на последните бюджети – половината средства от инвестиционните бюджети не се използват пълноценно, просто защото няма административен капацитет, няма прогнозиране и планиране, за да се изпълнят проектите в рамките на годината и се прехвърлят за следващата. Един бул. „Тодор Каблешков”, който трябва да е част от т.нар. Втори ринг, е част от инвестиционната програма вече 20 години. Това не е нормално.

Стигаме и до екипа – до голяма степен това са хората, с които водим кампанията.

Не обещавам, че София ще цъфти в рамките на следващите 2 години, това е невъзможно. Но със сигурност ще има значителни подобрения в кварталите, със сигурност ще работим за увеличаване на заплащането на заетите в общинските предприятия, тъй като това е основна причина да има тежък недостиг на кадри.

Защото Столична община трябва да стане най-добрият работодател в София.

- Казвате, че Столична община е вдигнала ръце и отказва да бъде добър стопанин?

- Столична община отказва да е стопанин и най-добър работодател. Стига се и до крайности през обществените поръчки на СО да се захранва сивата икономика, тъй като в края на веригата от подизпълнители стоят едни работници, които дори нямат трудов договор. Има десетки такива случаи, за жалост.

- Няма как да не стигнем до презастрояването в столицата, което е особено концентрирано в квартал „Манастирски ливади”, където живее г-жа Йорданка Фандъкова. Частни улици, отчуждаване с години, блок върху блок - положението е направо критично.

- Последните няколко дни ходихме във „Факултета” и „Филиповци”. Трудно мога да намеря разлика между „Манастирски ливади” и „Факултета”. Защото презастрояването е факт и на двете места – във „Факултета” не могат да се направят нормални улици, защото сградите са върху улиците, което не позволява преминаване на Пожарна и Спешна помощ. Същото е и в „Манастирски ливади”, макар стандартът на живущите да е коренно различен. Там вече няма места, където да се строи социална инфраструктура – детски градини, училища, здравни заведения. И това е едно от местата, които не трябваше да бъдат толкова застроени, за да не се затварят зелените коридори, които дават въздух към столицата.

Затова е ключово важно да запазим съществуващите все още зелени площи. За да се гарантира вентилацията в столицата. Стигаме до отчуждаването - милиард и половина са нужни за отчуждаване на имоти, за да се изгражда социална инфраструктура върху тях. Това не е по силите и на Столична община, тук имаме нужда от намеса на държавно ниво.

- Ако спечелите кметското място, ще имате ли смелостта да спрете или поне да ограничите разпродажбите на общински терени, които са удобен извор на корупция?

- Категорично. Много е важно в СОС да влязат достатъчно общински съветници от местна коалиция „БСП за България“, за да имам инструментите, с които да го направя. Разбира се, ще се налагат разпоредитени сделки с общински имоти, но големи парцели, какъвто случай имаме в „Зона Б19” с иззета улица, за да се придаде към частен терен – на такива сделки ще сложа край! Ще разговарям и с другите групи в СОС да предотвратим тези безобразия, далеч преди да се налага да запечатваме обекта. Точно това се случва в момента с този строеж, който е затворил улица и до нея нямат достъп пожарната и Спешна помощ.

- Закони, нормативни актове, правила. Всичко има, но няма контрол и така нещата няма как да се получат. А това е българското „ноу-хау”...

- Имаме и законодателни проблеми, свързани със ЗУТ, имаме и проблем с контрола. В основата на това е липсата на политическа воля да се упражнява такъв. Често говорят срещу Инспектората на Столична община, но не обикновените служители там са отговорни за качеството на контрола. Има едни ръководители, които не искат тези хора да са независими и да си вършат работата, държат ги ниско заплатени и без свободата да работят, както им диктува съвестта.

- Стигаме до един глобален за София въпрос – не е ли страховито пренаселен градът, след като цяла България се стича към столицата заради липсата на работа и условия на живот? А и столицата става до известна степен неуправляема, защото няма как да се насмогне нито на инфраструктура, нито на транспорт, детски градини и т.н. София изглежда наистина стана България.

- Точно така е, да... Но това са до голяма степен и глобални процеси, породени ако щете и от неолибералната посока на развитие на нашия свят. Когато имаме такива регионални диспропорции, когато обезкървяваме населените места извън София, когато там няма работни места, добри лечебни заведения, няма добро образование, няма как да корим хората, че идват към София. Те ще идват и ще продължават да идват.

Именно затова казвам, че столичният кмет няма право да стои настрани от решаването на националните проблеми при приемането на промени в законите, защото ние усещаме първо дефектите в тях. Категорично не мога да се съглася с тезите на част от „политическия елит”, които казват, че хората трябва да си стоят в техните населени места. Какво да правят там, когато няма поминък и елементарни условия за живот?!

- Факт, че това са процеси в цял свят, макар и не точно по този начин, защото нормалните държави не закриват през месеци населени места от картата заради обезлюдяване, както става тук....

- Да, но и ние не полагаме усилия да задържим хората, да създадем удобна среда в техните населени места, за да не им се налага изведнъж да преместят цялото си семейство. Това да се откъснеш от роднини, приятели и познати, е огромен стрес за всички. И смятам, че голяма част от хората не биха си го причинили. Не винаги от добро хората предприемат такава миграция.

Уникална снимка! А бяхме млади... 2009 г. Тук Ваня Григорова прави първите си стъпки в политиката. Тя е сред учредителите на новоосновано младежко движение в БСП. Години по-късно Григорова е кандидат на лявата партия за кмет на София и има осезаеми шансове да се яви на балотаж

- От години София не се справя с „язвите си” – порутени, недовършени и зарязани строежи, или стари къщи, с единствено предназначение като свърталище на клошари, бездомни хора и наркомани.

- Когато инвеститор получава разрешение за строеж, в него са записани дата и срок, в който трябва да започне строителството. По същия начин трябва да се спазва и разумен краен срок за завършване на обекта, както и да се предвиди възможност за отстраняване, ако не е изграден. Защото обезопасяването на такива „висящи“ обекти очевидно не може да се гарантира. Мога да посоча строежи, които стоят недостроени с десетилетия. Недопустимо е да ги правим средище за бездомни хора, наркомани, за които безспорно също трябва да се погрижим, но не като им предоставяме такива обиталища. При срещите ми в Зона Б-5 хората ми показаха такъв зарязан от години строеж, който буквално е залепен до прозорците на вече съществуващ блок. Не знам къде другаде в Европа може да се види подобно нещо. И съвсем не става дума за единичен случай.

- Стигнахме до много отрицания. Обобщете на какво казвате категорично „Не”, както в предизборния Ви клип.

- „Не” на изтичането на средства, „Не” на корупцията, която по същество е удовлетворяване на частен интерес за сметка на обществения, „Не” на подмяната на проблемите и дневния ред на хората.

Да, много е важно да има дигитализация, електронни услуги. Важно е да създадем възможност на столичани да развиват малък бизнес. Но ключовото за нас е създаването на благоприятна среда за живот, работа, развитие и отглеждане на семейството. Както и отстраняването на всички онези „малки“ дразнещи моменти в ежедневието на хората, които превръщат столицата в град с оголени нерви. Град, в който живеем, за да се блъскаме, вместо да работим, за да живеем добре.

По време на кампанията - предизборна среща в Горна баня

- Кой от кметовете на стара София преди 1944 г. е ваш любимец и пример за професионализъм и достойнство?

- Иван Иванов от предвоенния период, разбира се, е емблематична личност. По негово време е изградена огромна по обем обществена инфраструктура, която се ползва и до днес. Но аз ще се върна и към още един исторически пример – през 1932 г. коалицията Трудов блок изненадващо печели изборите в София и взима пълно мнозинство в общинския съвет. А за кмет е отреден синдикалният лидер Аврам Стоянов (тогава градоначалникът се е избирал от общинските съветници). След полицейски и съдебен произвол обаче 15 от 19-те съветници на Трудовия блок са касирани и този опит за управление в полза на хората е прекратен, още преди да е започнал. Впоследствие Аврам Стоянов загива в антифашистката борба и името на този човек днес е напълно забравено. От по-ново време бих посочила кмета Петър Междуречки, с чието име са свързани емблематични обекти, изградени в началото на 80-те години, когато столицата до голяма степен придобива днешния си облик.

- Г-жо Григорова, говори се, че Вие ще сте следващия лидер на БСП, а пътят към кметството е само междинна крачка. Гледате ли в тази посока?

- Към момента съм съсредоточена единствено върху кметската надпревара - как да постигнем максимален резултат на първия тур и да излезем на пътя към победата. Лидер на БСП не мога да бъда, най-малкото защото не съм партиен член и в този смисъл не разбирам опасенията на някои хора. Но няма никакво съмнение, че какъвто и да е резултатът от изборите, аз ще продължа да отстоявам каузите, в които вярвам, независимо в какво качество.

- Конкурентите Ви в предизборната битка харесват Виена? А кой е „вашият” град?

- Троян.

- Троян ли?

- Да, Троян. Той се управлява в интерес на хората. Там публичните дейности се изпълняват от общински дружества, от общински предприятия, и общината не бяга от функциите си. Детските ясли и училищата се снабдяват с местна продукция от общинските овощни градини, така както е в редица европейски градове. Нека си припомним случилото се преди няколко месеца, когато спекулативно скочаха цените на кашкавал, сирене и всички млечни продукти. Тогава държавната „Ел Би Булгарикум” показа, че цената може да бъде почти наполовина по-ниска и разкри къде е спекулата. Ето това трябва да прави общината на местно ниво. И защо да не го прави примерно в сферата на недвижимите имоти? Ако разполага със собствен значим жилищен фонд, тя може да бъде регулатор на наемите и да не позволява спекулативното им покачване, както е във Виена.

Иначе бих дала за пример не само Виена, но и Париж – всички цивилизовани градове, в които управляващите са близко до хората, а общинският бюджет е насочен към това да решава интересите на обществото, а не да удовлетворява частни интереси. Нека върнем смисъла на думата община, която произлиза от общност, не от бащиния.