Василена Стоянова, която взриви „Пирин фолк“ на 18: Мечтая за големите сцени!

Василена Стоянова е 18-годишна фолклорна изпълнителка от Сандански, която впечатлява с талант, харизма и силна любов към българските народни традиции. Възпитана в семейство, свързано с народната музика и танци, тя поема по пътя на фолклора още от най-ранна детска възраст. Големият й успех идва на „Пирин фолк“ 2026, където печели първи места в двете конкурсни вечери с песните „Моме Малинке“ и „Малка мома македонка“, превръщайки се в едно от най-младите имена с подобно постижение в историята на фестивала. От 2025 г. е част от артистичното семейство на Ara Music, с което издава дебютния си албум „Пиринско момиче“. Освен певица, Василена е танцьорка и тамбураджийка, а любовта й към традициите личи и в колекцията й от народни носии и накити. Днес тя продължава развитието си като студентка по изпълнителско изкуство с народно пеене в Югозападния университет, устремена към нови сцени и върхове.

- Василена, едва на 18 години спечелихте първи места в двете конкурсни вечери на „Пирин фолк“ 2026. Кой беше първият човек, на когото се обадихте след успеха, и какво му казахте?

- Изобщо не съм поглеждала телефона си, ако трябва да съм честна (смее се). Бях толкова развълнувана! Всичките ми важни хора ме чакаха зад сцената и веднага след награждаването се прегърнахме, казаха ми колко се гордеят с мен.

- Вие сте израснали в семейство, в което народната музика е част от ежедневието. Имало ли е момент, в който сте искали да поемете по съвсем различен път, или фолклорът винаги е бил вашият естествен избор?

- Като всеки тийнейджър съм минавала през различни фази и хобита – от рисуване до баскетбол, отделно в училище заниманията ми бяха свързани с термални процедури, а не с музика. Но фолклорът винаги е бил постоянен фактор в живота ми под една или друга форма, независимо дали сме на европейски фестивал с танцовия ансамбъл, дали свиря на тамбура, или репетирам за солово участие в конкурс. В народната музика намирам едно усещане за вътрешен мир, което ми дава сила да мечтая за големи сцени и да виждам пътя си като артист на дълги светлини.

- Първите ви спомени за пеене са още от детската градина. Ако можехте днес да се срещнете с онова малко момиче, което изпълнява „Руси коси имам“ пред родителите си, какво бихте му казали?

- Бих й казала да преследва мечтите си, независимо от това колко труден изглежда пътят към тях. И да остане същото добро дете.

- „Пирин фолк“ е важна част от вашия творчески път, от детските издания през 2019–2023 г. до големите отличия през 2026 г. Кога за първи път си позволихте да повярвате, че един ден можете да бъдете сред големите имена на фестивала?

- Никога не съм вярвала, че ще достигна до тези призови места и ще бъда разпознаваема като артист на „Пирин фолк“. Дори когато започнах редовно да печеля награди в детските издания, не съм си и помисляла за такъв успех при големите. Приключвах участието си и моментално започвах да се готвя за следващата година, толкова е голяма любовта ми към този фестивал.  Всичко това обаче се дължи на постоянни репетиции, дисциплина и срещи с хора, които повярваха в мен, като продуцентите ми от „Ара мюзик“.

- Песента „Пиринско момиче“ ви носи награда на журито и приза „Свети Врач“, а през 2026 г. триумфирахте с „Моме Малинке“ и „Малка мома македонка“. Коя от тези песни е най-близо до вашия характер и защо?

- Идеите за песните са мои, участвах активно в създаването на музиката и текста – така е с целия ми репертоар по принцип. И в „Моме Малинке“, и в „Малка мома македонка“ има една закачлива жизнерадост и усмивка към живота, които нося в себе си.   

- Майка ви Мариана е народна певица, а баща ви Васил е свързан с народните танци. Кое е най-важното нещо, което сте наследили от всеки от тях, не само като артист, но и като човек?

- Най-ценното, на което са ме научили, е да бъда себе си и най-вече да бъда добър човек. Благодарна съм им, че винаги са до мен и ме подкрепят по пътя, който сама избрах и който със сигурност не е лек.

- Докато много млади хора колекционират снимки и модерни аксесоари, вие събирате народни носии, накити и автентични принадлежности. Коя вещ в колекцията ви има най-ценна лична история и никога не бихте се разделили с нея?

- Сама избирам сценичното си облекло и се старая да съчетавам тематиката и духа на песента с визията си. Освен автентични носии често ползвам и тоалети със стилизирани фолклорни орнаменти. Може би най-голям сантимент имам към роклята за „Пирин фолк“ 2026 г. за вечерта на авторската песен – тя беше ушита за около седмица.

- Вие пеете, танцувате народни танци и свирите на тамбура. Ако един ден трябваше да се откажете от едно от тези три занимания, кое би ви било най-трудно да оставите и защо?

- Към момента не се занимавам толкова активно с народни танци и свирене на тамбура. Смятам да възобновя свиренето, но надали ще имам достатъчно свободно време за трите неща едновременно. Точно това беше и причината да си дам малко почивка от тях. Никога обаче не съм спирала да пея, което означава, че най-трудно би ми било да се откажа от народното пеене.

- Пътували сте с фолклорни формации в Италия, Хърватия, Албания, Сърбия и Северна Македония. Имало ли е момент в чужбина, когато сте осъзнали колко силно българската народна музика може да развълнува хора, които не разбират думите й?

- Навсякъде хората са се отнасяли с респект и уважение към това, което имаме и правим. Дори когато не са запознати със съдържанието на песента, те харесват енергията на българската народна музика. Аплодирали са ни на крака в продължение на минути.

- Завършили сте специалност „Изпълнител на термални процедури“, а сега изучавате народно пеене в университета. Какво ви научи балнеотерапията за грижата към хората и откривате ли връзка между това да помагаш чрез професията си и да въздействаш чрез музиката?

- И двете професии са ми дали много дисциплина и вдъхновение, а общото между тях е възможността да помагам на хората. Като бъдещ терапевт съм минала през доста практически обучения в спа центрове и санаториум. Да преведеш някого през болката и да му покажеш как да активира ресурсите за самолечение на собственото си тяло е супер удовлетворяващо. С пеенето е малко по-различно, защото влияеш върху душата на човек.

- Представете си Василена Стоянова след десет години. Каква искате да бъде тя?

- Бих искала да се видя като утвърдено име в българския фолклор, да създам нещо ново, което да достига до по-широка аудитория, независимо от възрастта на слушателите. И, разбира се, бих искала да остана същият добър човек.