Вечните лампи – забравена или забранена истина ?

Въпросът за вечните лампи постепенно излиза от забвение и секретност. Още много има да бъде разкрито и обяснено. Засега е ясно, че преди много хиляди години с тяхна помощ талантливи художници са рисували в пирамидите.

През 19 век, когато започва разграбването на древните паметници на Египет, Гърция и Рим плъзват слухове за откриването на чудни лампи, които горели от хиляди години и угасвали, когато в гробниците нахлували въоръжени с кирки и лопати мъже, а с тях – вятър и кислород. Подобни сведения са толкова много, че постепенно сериозни изследователи започват да се интересуват от вечните лампи.

Откриват се достатъчно убедителни доказателства и в текстове от античното и Средновековието, в които се доказва съществуването на неизгарящи светилници. Те не опушват пространството, без да се брои лекият облак дим при тяхното разбиване или гасене. Това обяснява защо няма следи от дим по богато изрисуваните стени на древноегипетските пирамиди.

Модел на вечна лампа е открит в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола, близо до Вия Алия. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение без кислород в продължение на 1600 години. Нахлулият вятър в гробницата угасил лампата и никой не успял да я запали отново.  Подобни лампи са откривани по цял свят на места на древни цивилизации с високоразвита култура.

За вечно горяща лампа пише Плутарх, който твърди, че този светилник висял над вратата на храма на Юпитер Амон. Свети Августин споменава в своите съчинения за древноегипетската „дяволска“ лампа в храма на Венера, която не можело да се угаси нито с вода, нито с вятър. През 1401 г. близо до Рим е открита вечно горяща лампа в саркофага на Палант, сина на Евандър. Ако се отчита датата на погребението, излиза, че е горяла повече от 2000 години. Подобна лампа имало и в безименна мраморна гробница, открита през 1500 година на остров Нисида в Неаполитанския залив.

Съществува свидетелство и за вечно горяща лампа в Едеса (Антиохия) по време на управлението на император Юстиниан през 6-ти век). Тя била поставена в защитена от стихиите ниша над градските порти и горяла повече от 500 години, докато не била разбита от завоеватели. Няколко лампи са открити в Англия, най-забележителната от които се намирала в гробница на виден розенкройцер.

Освен в страни на Европа и в Южното и Източното Средиземноморие вечно горящи лампи са открити в индийски и китайски храмове, в храмовете на Мемфис, в Централна и Южна Америка.

Най-простата хипотеза за това как работят вечните лампи изказва ученият йезуит Атанасий Кирхер. Той пише: „В Египет има богати находища на асфалт и нефт. Какво са правили мъдрите жреци? Те са съединили тайни тръби към една или няколко лампи с азбестови фитили. Тези лампи горели с вечен пламък. От моя гледна точка (впрочем гледната точка на Кирхер често се променяла, тъй като в друга своя работа той пише, че вечно горящите лампи са творение на Дявола) това е най-вероятното решение на загадката на свръхестествената дълготрайност на тези лампи“. За вечно горящите лампи са написани над 200 доклада, но нито едно не казва ясно и категорично как горят т.нар. вечни лампи и защо днес не се използва технологията им. В числото на загадките са и разработките на Никола Тесла за вечни лампи.