Велев: Левски беше клуб на доизживяване, но всичко си дойде на мястото

„Последният треньор, извел Левски до шампионската титла“, когато го стори през сезон 2008/2009. Сега той коментира в предаването „Домът на футбола“ очаквания триумф на „сините“ в първенството 17 години по-късно.

Преди решаващия двубой срещу ЦСКА 1948 на стадион „Георги Аспарухов“ тази събота, който може официално да узакони титлата, Кокала говори за дългия път обратно към върха, промените в клуба и факторите, довели до възраждането на отбора.

„Щом е за Левски, естествено, че ще дам интервю. Аз мисля, че отдавна го казах - Левски ще са шампиони. Това с колко точки разлика, абсолютно няма никакво значение. Важното е да сме шампиони, след като толкова много години давахме това нещо на Лудогорец. Къде заслужено, къде не е заслужено, но крайно време беше ние да станем шампиони“, започна Емил Велев.

„Ами, от 2009-а година, от моята шампионска титла, както се казва, много вода изтече. Много хора се смениха, много собственици, просто всичко се разводняваше. От клуб, който знаеше какво иска и какво преследва, се превърнахме в клуб на доизживяване. Радващото е, че последните години, след като дойде Наско Сираков като собственик, нещата тръгнаха нагоре и виждаме, че всичко си дойде на мястото. Най-радващото е, че стадионите, където играе Левски, винаги са пълни. Дали в провинцията, вече за домакински мачове е говорено. Както знаете, в събота всичко е изкупено, капацитетът ще се пръсне, както се казва. Хората ще искат да видят наистина официално Левски шампион“.

„Тогава (б.р. - шампионският сезон 2008/2009) имаше една сериозна симбиоза между млади футболисти, чуждестранни футболисти, по-опитни футболисти, така че отборът беше подбран стойностно. Говоря за годините преди мен, аз също тогава бях и помощник-треньор на Мъри Стоилов. За този период говорим. Нещата вървяха постепенно и то с крачки, с които Левски винаги напредваше, винаги отиваше нагоре. Да, имали сме и спадове, имали сме и разочарования, но повечето неща бяха положителни в самия клуб като цяло и като единици, като футболисти във футболния отбор“.

„Естествено, че нямаше да повярвам (б.р. - 17 години Левски да не бъде шампион) и такава хегемония, която създадоха Лудогорец, просто не знам в коя държава може да се случи. Естествено, в по-големите държави явно ги имат тези неща, но ние като говорим за държава като България, толкова години непрекъснато шампиони, другите не знам какво са правили“.

„Да, в какво ли не ме спрягаха, че съм проклел отбора на сърцето си, едва ли не. Това са пълни глупости и няма никаква истина в това нещо. Но какво да ви кажа, ще се върна пак на това, че много неща тогава се сменяха, дори да говорим и за политически намеси, какво ли не се случи с нашия отбор. В крайна сметка, както казах, нещата си дойдоха на мястото. Виждаме, че вече има и нов собственик, който се ангажира със строежа на нов стадион, за който за публиката е необходим. Естествено, да имаме един дом, който предразполага за раждането на много таланти от школата, тъй като в това отношение не сме много добре“.

„Няма проклятия, не е имало, няма и да има. Да, след толкова дълго чакане Левски ще е шампион“.

„Като цяло, според мен и Лудогорец свалиха много нивото и то не е от тази година само, от може би две-три години насам, но те явно като по инерция си печелеха титлите. Но тази година, по-точно тръгна и от миналата година, че Левски непрекъснато вдигаше нивото и с привличането на Хулио Веласкес отборът наистина случи на един професионалист, човек, който гори в работата си. Виждаме и по мачовете, непрекъснато е в движение, непрекъснато дава наставления. Случихме в това отношение на треньор и затова Левски в момента се намира на това место“.

„Не беше далеч времето, когато му казах, един път се видяхме в тунела, там има едни снимки на треньорите, които са шампиони. Аз съм последния и го викнах и му казах: „Господин Веласкес, пожелавам Ви да сте след мен на снимката“. Както в България всичко започва негативно и винаги си мислим, че едва ли не откъде сме го намерили този треньор, а ние все пак му знаехме статистиката и къде е бил в Холандия, в Италия. Не са случайни дестинации тези държави, така че се очакваше да има възход в това отношение. Да, естествено, аз под формата на майтап, едно време си го пращах в Палма де Майорка за шезлонги и за чедъри, но това е само в рамките на шегата. За мен този човек е попадение за Левски и доколкото знам се занимава единствено с клуба. Няма нито „Фейсбук“, никакви такива странични неща, които да го разсейват, което е много важно за един треньор. Както се казва - да живее на терена“.

„Аз не вярвам, че не се занимава с школата. Естествено, процесът тук е много по-малък. Трябва непрекъснато да ти предават неща, какво се случва в школата. Спомням си, когато аз бях треньор, когато и Мъри (Стоилов) беше старши треньор и при предишните треньори, че наистина винаги сме се занимавали с школата. Винаги питаме какви деца има, които изпъкват. Може ли нещо да се вземе? Може ли да се вкара в първия отбор? Този процес не мисля, че той го е загърбил или го е пренебрегнал. Напротив, това не се знае от широката аудитория, а само от вътрешните хора, които се занимават с този процес“.

„Наистина, когато имаш зад гърба си такъв човек (б.р. - новият собственик Атанас Бостанджиев), който с идването си обяви, че той ще бъде всичко за този клуб, във всяко едно отношение – финансово и каквото си пожелаете, е нещо, което Левски има нужда и трябва да бъде така. Защото Левски притежава най-голямата фенска маса, според мен. Може би, ЦСКА си доближава до това нещо. Други отбори в България не виждам с такава фенска маса, които също така да са спасили отбора. Тези три-четири години, стадионът почти винаги е пълен както в София, така и в провинцията“.

„Пожелавам „сините“ фенове да се радват на тази титла, която предстои да бъде узаконена в събота и винаги да са зад отбора. Винаги да милеят за клуба си. Може би ще има и такива периоди, когато отборът няма да е на такова ниво, но да стоят зад него и да го подкрепят“, завърши Емил Велев с пожелание към феновете на Левски.