Велкова натисна министрите: Орязвайте разходите с 20%

Финансовият министър Росица Велкова е наредила на всички министри да орежат разходите си с 20%, защото бюджетът е застрашен. Тя е изпратила писмо до премиера Гълъб Донев и хората от кабинета обосновка на искането си снощи, часове преди заседанието на МС.

На днешното заседание на кабинета това искане ще бъде одобрено като протоколно решение и ще започне неговото изпълнение.

Велкова прави много лоша прогноза за страната. Според нея сме застрашени от фалит, тъй като има сериозен проблем за поддържането на фискалната стабилност. Съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестиркции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите.

Причините за тревогата на финансист №1 са значителните по размер разходи от закони, гласувани от предишни народни събрания. Изпълнението им води до влошаване на бюджетното салдо – то се очертава да бъде с дефицит около 7% от БВП, предупреждава Велкова. Като най-застрашаващи фискалната стабилност Велкова извежда увеличението на пенсии и социални възнаграждения, намалените данъчни ставки, както и неизпълнени европейски и национални инвестиционни програми.

Тъй като някои от мерките, приети от 47-то НС през 2022 г., влязоха в сила в края на годината, дефицитът за 2022 г. остана в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство. Целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят обаче до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7 % от БВП, предупреждава Велкова.

Ето кои рискове посочват от министерството на финансите, за да аргументират планираното орязване на разходите на министерствата:

1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;

2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми

3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания

4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото

5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната

6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема

7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.