Вера Кочовска предрича, че Андрей Баташов ще умре млад

Андрей Баташов бе от онези дълбоки и пламтящи на сцената натури, изживели съдбата си бързо и красиво, по самия й ръб, за да си останат вечно млади. Фин, ерудиран, артистичен и вглъбен, тотално скаран с еснафската мярка за нещата, Баташов така и не се научи да го кара по-полека. „Беше умен, красив и талантлив: от изгубеното поколение, което стана курбан на така наречената бг демокрация - доморасла, безнадеждна, пошла, дълбоко порочна. Андрей се ангажира в дуела със завистниците, бездарниците и наглеците.”, пише за него писателят Румен Леонидов.. „Ненавиждам подмяната на ценностите. Не правя компромиси със съвестта си. Това е ужасно мъчителен процес, който ме плаши повече от всичко. Никога не бих се впуснал в подобно самоизяждане.”, описва сам себе си актьорът.

Ражда се през 1965-та година във Волгоград, Русия. Наследник  е на знатен руски род, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови. Когато малкият се ражда, един месец остава без име. „С баща му един месец не можахме да му изберем име. Той искаше да го кръстим Марк, а аз не давах. „В България ще му викат Марко Магарето.”, тревожела се родителката. Накрая взимат списък с имена от списание и се спират на първото - ­Андрей. Первозванний, добавя бащата. Момчето от малко показва музикални дарби – постоянно пее и свири по клавишите на транзистора. Леля му му свиреше на цигулка. Той я вземаше, но не можеше да се изкара мелодия.

Ядосан, питаше настойчиво: „Как? Как?”, връща се към спомените Теодора. Руските учителки съветват родителите да го запишат на пиано. Малкият обаче получава хармоника, двамата с таткото стават посред нощ, за да свирят унесени заедно. Вече гимназист, се колебае какво да учи  международни отношения, защото е знаел три езика руски, английски, френски, или да пробва във ВИТИЗ. Сърцето му обаче го тегли към сцената. Казвал на майка си: „Мамо, като вляза в театъра и ми замирише на сцена, разтрепервам се.” Но първия път го късат във ВИТИЗ. Вторият обаче е първи в списъка. Усвоята актьорския занаят в класа на Енчо Халачев. Една от първите му роли е­ в тв филма „Вампир” с Невена коканова. Получава ролята, след като за нея се търси висок и светлоок красавец. Докрая Андрей не губи тръпката към сцената, не познава халтурата.

В повечето филми, Баташов разгръща и таланта си на музикант – в „Ритъм” прави уникални изпълнения на барабаните, невероятно атрактивен е във „Волпоне”, „Да вземеш жена от село”, в „Комедия от грешки”, където и пее и свири на пиано. Колегите му го помнят като голям перфекционист и работохолик. Майка му го потвърждава: „Изпипваше всеки детайл. След премиерата ме питаше: „Сега кажи ми как беше?” И аз казвам. След малко: „Ама ти нищо не каза!” И хайде пак отначало...” В края на краткия си жизнен път Баташов оставя след себе си над  40 ярки роли в театъра и киното и многобройни участия в български и чужди кинопродукции. Играе на 3 сцени в Народния театър „Иван Вазов“, „Сълза и смях“ и „Театър 199” От 2004-та минава на свободна практика. Режисира постановките „Ритъм“, „360 градуса“, SEXXX и „Разбираш ли ме правилно“. През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на култовата постановка „Секс, наркотици и рокендрол“, която е на сцената повече от 15 години.

В края на септември 2010 г. на сцената на „Театър 199“ е премиерата на 4-ия му моноспектакъл „Влез в час!“. За жалост успява да изиграе само четири пъти пиесата. Андрей никога не се повтаряше в тази пиеса. Веднъж се заиграл с три блондинки на първия ред. „Цяла седмица после се превивах от смях. Той е от приятелите, които буквално физически ми липсват. Канил съм го да играе без пари в студентски филми, в благотворителни спектакли. Никога не отказа. Решаваше от раз. Истински рицар.”, спомня си Антоний Цонев. И добавя, че Анди вярва в Бог без да е лицемер и да влиза в храма само когато трябва да поиска нещо. Докато бе депутат и подал декларация в Сметната палата, го питали ­ нов апартамент, нова кола. „Ако трябва, да си преброя ризите и костюмите”, отвърнал  Андрей. Обожава да разговаря с цитати на Висоцки. За последната постановка избира негов стих „И мразя се, когато се страхувам. Когато жилят нечий честен гръб. Когато във душата ми нахлуват, когато храчат върху мойта скръб.” Андрей, макар и привидно самоуверен, е крайно раним и чувствителен. Той е съкрушен, когато от сцената на „Сълза и смях” свалят три спектакъла, в които играе, единият от които е „Секс”. Едно от обясненията е, че не вървяло като депутат да играе „секс с три хикса”. След като пиесите падат последователно, актьорът е жестоко обиден и съсипан. На близките си разказва, че като народен представител е можел да поиска обяснение, но вместо това преглъща, мълчи и потъва в самоизолация.

Изкусителката Боряна е фаталната жена

Мнозина го виждаха като секссимвол. Красив, атлетичен и светлоок, Баташов е вечно ухажван от жените. Но г-жа Баташова става единствено по-младата с близо 20 години Боряна, с която имат невероятно бурна и интензивна връзка. Запознават се случайно в столичен пиано бар. Актьорът празнува с приятели прясно получена награда, а красавицата е в компанията на колежка. „Бях се уговорила да изпея нещо на микрофона. Запознахме се с него, пусняха някаква бавна песен, той ме кани на танц и аз казвам: „Съжалявам, не мога в момента да танцувам, защото след малко ще пея.” Твърди, че не е разпознала актьора, въпреки че тогава той е и депутат от НДСВ и го взела за някой, който прилича на Баташов.

Баташов я изумява с репликата си „Няма начин да не сте Дева и да не сте родена в първата десетдневка на септември”. Оказва се, че е познал. „Нещата между нас се развиха със скоростта на светлината. След месец и малко се сгодихме, след три месеца и нещо се оженихме”, спомня си съпругата. Венчавката е в Царска Бистрица. Мечтата на Андрей за дете си остава неосъществена и той остава без наследници. „Мечтаеше за дъщеря, но Господ реши друго…”След смъртта му Боряна обяснява, че се гордеела изключително много, че до нея е един изключително красив и успял мъж. „Не съм го ревнувала. Не мога да кажа, че той не е бил ревнив, но нямаше основания. Той има и едно уникално качество - може би е най-моногамният мъж, когото познавам.”, твърди съпругата. Негови приятели го потвърждават, като допълват, че Андрей е вярвал в брака и мечтаел за хубаво семейство. Розовата картина обаче не приема майката, която сподели след смъртта му: „Синът ми не случи на жена до себе си. Разминаха се в живота. Бяха на различни нива.” Тя изцяло вини за рухването на Андрей точно жена му.

Макар че живеят разделени в последните месеци от живота ме, след смъртта на Андрей Боряна разказва как е впрегнала сили, за да спасява брака. Но инициатор за раздялата е тя. Боряна е убедена, че бракът с Андрей е бил разбит, защото са останали без деца. „Андрей мечтаеше за дъщеря. Но Господ реши друго...”, сподели съпругата. Общи приятели на двойката обаче говорят за ледени отношения помежду им, след като самият Баташов споделил година след сватбата, че от месеци не са били интимни, защото блондинката предпочитала да обикаля заведенията с приятелки. В злостен разговор дори му подхвърляла презрително, че все играе една и съща роля от сто години, а той й отвръщал, че разбира само от цифри, но не била си направила добре „изчислението” с него. След смъртта на Андрей, Боряна залива медиите със сърцераздирателни изповеди и скандализира всички, когато 40 дни след  смърттта му в „Х фактор”, с което си спечели прозвището Веселата вдовица. Преди Боряна Преди съпругата муза на Андрей е синеоката Мира, която се занимава с мениджърски науки. С нея се запознава през 1996-а  и искрата помежду им пламва в Народния театър. Следващата любов е красивата брюнетка Кристина, която танцува в ансамбъл „Филип Кутев”, с която мнозина смятат, че са били един за друг. Но…

Алкохолът е оръжие срещу него

Слабостта на Андрей Баташов към чашката вероятно има пръст в съдбата му. Някои мислят това тайно, други го заявяват директно. Близките му и приятелите яростно отричат актьорът да е бил зависим от алкохола. Но мълвата носеше, че това е истинската причина за свалянето на спектаклите му. По въпроса Боряна казва: „Колко холивудски актьори пият, дрогират се, влизат в клиники, побъркват се, пият антидепресанти, но не спират да снимат заради това.” Всички твърдят, че до последно Анди е завършен професионалист, раздава се на сто процента и никога не претупва нещата. Така или иначе Баташов е дълбоко огорчен и обезверен, изживява нещата изключитгелно тежко. Приятелят му Антоний Цонев яростно защитава приятеля си от клюките как пиел по бутилка уиски на ден. „Той уиски не пиеше.  Един полуруснак да пие уиски, а не водка. Не беше светец, че кой ли е, но нито е пиел в такива количества, нито някой го е виждал да изгуби връзка със света. Хора като Андрей са нужни живи, защото той беше морален коректив, живееше по рицарските закони, според десетте Божи заповеди”, казва режисьорът.

Умира на 45 от цироза 
 

През ноември 2010 г. актьорът е приет в столична клиника в тежко състояние и медиците откриват странна бактерия в кръвта му. След кратко подобрение, състоянието му се влошава рязко, изпада в кома, от която така и не излиза. На 22 ноември го местят във ВМА, където за живота му се борят огромен екип от специалисти в най-различни области, но не успяват да го спасят. Издъхва от полиорганна недостатъчност, причинена от цироза и сепсис на 29 ноември 2010 г. Истинска бомба след смъртта му хвърля певецът Георги Христов, с когото клюката му приписваше интимна връзка. „Андрей си отиде умишлено, отиде си от обидата, която получи”, изстреля певецът пред тв екрана. И загадъчно добави: „Той избра това. Той си знае”.

Певецът идва и в болницата да види Андрей, а той нетърпеливо го пита: „Нали не е минал още концертът? Защото аз трябва да съм там!”. Жоро го успокоява, че ще се оправи и ще бъде на първия ред. Около смъртта на Баташов се шумя много дълго и някои подхвърляха, че го е уморила чумата на века СПИН, тъй като е бисексуален. Ето какво казва по тия въпроси самият Анди: „Лошото е, че жените в България стават все по-мъжествени, а мъжете - все по-женствени. Но никога не коментирам сексуалните предпочитания на когото и да било.” Анонимна медсестра твърди, че диагнозата му е променена след намеса на близките му. Майката на актьора обаче обвини лекарите, че синът й си е отишъл толкова рано защото не му е направена своевременна трансплантация на черния дроб.

Майката на актьора  Теодора си спомня как навремето гадателката Вера Кочовска предрича, че Андрей ще си отиде рано от този свят. Нещо повече – че двамата ще си отидат един след друг. Така и става. Пророчицата казва и друго – че Баташов е прероденият поет Пейо Яворов. Самият Андрей вярвал искрено на всяка дума на кочовска и бил потресен и много разтревожен от думите й. След срещата с нея е невероятно разстроен и след думите й за ранния му край, изпада в депресия. Но предизвикателно казва: „Не, не ме е страх от нищо, защото има кой да ме пази” и красноречиво сочи към небето. Андрей беше отдаден на духовния смисъл в живота. Той знаеше, че Господ бди над него, знаят приятелите на Андрей.  

Губи дете от приятелката си Наталия

Едно съкровено желание на актьора остава завинаги неизпълнено – да има син или дъщеря. Още като студент в НАТФИЗ обаче Андрей Баташов всъщност губи дете от приятелката си Наталия Дончева – дъщеря на актьора Пламен Дончев. Харизматичният бъдещ актьор и зеленооката блондинка били щастливи заедно и искали да имат деца. Наталия забременяла от Андрей, но родителите й се противопоставили на раждането, тъй като смятали, че двамата влюбени са твърде млади и не са готови за такава сериозна житейска стъпка. Изгората на Баташов била принудена да направи аборт, което сложило и край на страстната им връзка, а малко след това – през 1989 г. Наталия заминава във Франция. Цял живот обаче творецът с дворянски корени мечтаел да има наследник. Майка му Теодора Стефанова сподели след смъртта му, че синът й дори обмислял да осинови дете. „Андрей умря нещастен, защото така и не сбъдна своята мечта - да има дете. Няколко месеца преди да почине, беше решил да осинови момиченце, точно като Чочо Попйорданов, но това така и не стана. А искаше да има дъщеря”, казва майката на Баташов.

Малко след създаването на Ордена на рицарите тамплиери в България през 2005 г. актьорът е приет за негов член. Баташов се запознава с великия приор Румен Ралчев – генерал от УБО, началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев, охранителен бос. Ралчев създава и Ордена на тамплиерите в България и привлича в него куп известни личности от културата, спорта и науката. На Андрей Баташов е поверена ролята на Велик церемониал майстор. „Неговото майсторство по водене на церемониите бе ненадминато”, спомня си Румен Ралчев. Наметнат с бяла пелерина, върху която греят червените кръстове на Ордена и с меч в ръка актьорът открива срещите на посветените в тамплиерството.