Весела Димитрова: Винаги съм вярвала, че нещата ще се развият по този начин

Весела Димитрова записа името си в историята на родната художествена гимнастика, след като изведе България до олимпийската титла на Игрите в Токио преди по-малко от месец.

Старши треньорката на ансамбъла призна, че емоциите постепенно стихват, но винаги е вярвала, че този успех е възможен. Димитрова даде обширно интервю за Фейсбук страницата на БФХГ.

„Да, постепенно емоциите стихват. Винаги съм вярвала, че нещата ще се развият по този начин. Вярвах, че Олимпийските игри ще са нашето състезание. Дори в разговор фразата беше: „Не, ако спечелим злато, а като спечелим златен медал!“ В основата на това е една единствена дума - труд! Не съм от хората, които харесват високопарния начин на изразяване и в тази връзка, не се възприемам като златен треньор. Не ме разбирайте погрешно: не съм скромна. Елементарно е, работих много и с цялото си сърце. За мен лично Европейското първенство във Варна тази година беше най-трудното състезание. Трудно излязохме от грешките в първия ден, а Олимпийските игри бяха, бих казала спокойно и подредено състезание, без излишни емоции по време на двата състезателни дни“, каза Димитрова.

„Ако не вярвах в успеха, нямаше да се захвана. Много мразя да губя! Доста малко хора вярваха още с първите стартове. За мен това, беше предизвикателство. Момичетата горяха в тренировките, всяка искаше да се покаже колко е добра и колко може. Бяха различни и интересни. Всяка имаше нещо специално. Симона Дянкова е динамична, силна гимнастичка, обединител, трудолюбива и много трезвомислеща. Лаура Траатс е абсолютен пример как професионално да си вършиш работата. Нежност, сила и воля в едно.

Стефани Кирякова е момичето, което ме изненада най-много. Най-неопитна, готова на всичко, за да играе. Подстрига косата си, дори за да се впише в групата, която вече имаше състезания зад гърба си. Момиче с изключително силна вяра. Ерика Зафирова това е състезател от желязо. Колкото крехка и усмихната да изглежда, не трепва!

С нея дишам най-спокойно. Само трябва да знам, че е там и всичко ще бъде наред. Мадлен Радуканова - с нея ми е било най-трудно, особено в последната година. Предизвикателство за работа, ако някой иска да си калява нервите, с Мадлен ще успее. Силен характер, показа го и на Олимпиадата!“, каза още треньорката.

Нейна помощничка в тима е Михаела Маевска, която преди пет години в Рио 2016 спечели бронзов медал с ансамбъла на България.

„Малко са добрите и чистосърдечни хора. Михаела е такава. В началото не ни беше лесно! С течение на времето се усетихме взаимно. Тя дори знае, кога искам да си помълча.

Научихме се на много неща за пет години. Последните съчетания, в интерес на истината, най-не си ги харесвах. Недоволствах през цялата година, че трябва да ги променям и трупам точки непрестанно, но така трябваше. Не се излиза срещу танк с копие, колкото и да съм фантазьор, смея да твърдя, че съм здравомислещ човек.

Подбирахме музика, която първо трябва да предизвиква емоции. Второ да отива на гимнастичките, все пак те трябва да пресъздадат образа. Трето да се хареса на съдии и публика. Четвърто да е подходяща за художествена гимнастика... много много неща, с които трябва да се съобразиш, същото е и за костюмите. На мен лично доста пъти ми харесват неща различно от общоприетите норми и представи. Може би някой ден ще експериментирам. Специално за Токио исках ритъм, който открих в музиката на Стунджи. Японците харесват много българския фолклор, а и ударните инструменти, са част и от тяхната музика. Съжалявам най-много, че нямаше публика на Игрите, тогава щеше да е още по- вълнуващо представянето на топките. За другото съчетание исках да са силни!! Каква по-подходяща музика от Спартак?“, коментира още Димитрова.

„Когато си постигнал най-големият успех в кариерата и си на върха, следват предизвикателства. Няма нужда да мотивирам момичетата за световното първенство. Това може би ще им е последното състезание. Както многократно съм им казвала, те са големи хора, професионалисти. Лично за себе си не знам какво ме вдъхновява. Или може би, всичко идва от сърцето и душата... малки дребни случки, детайли, цвят, мирис, звук, емоции... Шумът на дъжда, спокойствието на неделен следобед, мириса на морето... такива неща. Май не прозвуча достатъчно разумно, нямам представа. На младите треньори бих казала се държат като такива! Никога да не забравят, че са треньори, за да научат децата. Това, дори си го пиша на първата страница на тетрадката, в която записвам тренировките си, защото съм емоционална и доста пъти нетърпелива. Да правят всичко с любов!“, завърши Весела Димитрова.