Вежди зловещ пророк: Страх ме е от коли, ще загина като мама!
Бившият културен министър Вежди Рашидов спретна зрелищно автомеле на бул. "България" в столицата вчера, след което беше кърпен в "Пирогов" заради пукната глава и потрошени ребра. Известният скулптор е вън от опасност, но инцидентите на пътя остават да хвърлят мрачна сянка върху целия му живот. Нещо повече - Вежди сам споделя преди години, че очаква да се пресели в отвъдното именно след катастрофа.
В далечната 1999 г. Рашидов прави зловещо пророчество пред вече несъществуващ национален ежедневник. Маститият по онова време мултак със сълзи на очи разказва за трагичния край на майка си - народната певица Кадрие Латифова, която си отива само на 33 години след пътен инцидент.
"Имам книжка от повече от 30 години, но до днес всеки път сядам зад волана с едно на ум. Страхувам се, че някой ден ще загина като майка си", пророкува Веждичката. За щастие този път опасенията му не се сбъднаха изцяло, но може Рашидов повече изобщо да не седне зад волана, ако вчерашният инцидент засили бездруго трайната му фобия от автомобили.
Че скулпторът остава сираче съвсем малък е добре известен факт, но подробностите около кончината на известната му майка не са толкова популярни. Може би защото Вежди цели 6 десетилетия след драмата трудно намира сили да разказва за нея.
Баничарката на скулптора отнесе 3 други коли и се преобърна
"Мама загина при катастрофа. Издъхна в ръцете ми. Изживях невероятен шок. Помня, че много трудно понесох смъртта й. Брат ми я взе да я повози и стана белята. Той си отиде с тежко чувство за вина", през сълзи разказваа Вежди.
На погребението на прочутата певица Кадрие е пълно с народ, с много цветя, които хората трупат върху тялото й. Невръстният Вежди стои до ковчега, плътно до баща си, и наблюдава купчината цветя, която постоянно се увеличава и закрива майка му. "Намразих ги! Дълги години след това не понасях цветя, само фикуси, зелени. На жена ми Снежка й костваше 15 години усилия да ме накара да приема цветни цветя...", спомня си Рашидов.
След смъртта на майка му за него настават трудни времена. Баща му е миньор и заминава да живее в Мадан. И се жени втори път. Бъдещият скулптор отказва да приеме новата жена на баща си и демонстративно остава в Кърджали. Но е твърде малък и властите го пращат в интернат в с. Студен кладенец. До 14-годишен е все по сиропиталища.
