Виена готова за посредник на мирни преговори Русия-Украйна

Виена е готова да посредничи за мирни преговори Русия-Украйна. Това написа в X австрийският канцлер Карл Нехамер след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски в Париж в събота. 

Благодаря Ви за добрия и задълбочен разговор, който проведохме в Париж. Говорихме за активизиране на съвместните ни усилия за постигане на цялостен, справедлив и траен мир. Като столица на неутрална държава, Виена винаги е готова да приеме бъдещи мирни преговори, написа Нехамер.

Припомняме, че двамата лидери присъстваха на церемонии по тържественото отваряне на реконструираната катедрала Нотр Дам 5 години след пожара. 

Много страни са заявили готовност да предоставят своя територия за преговори, включително Катар.
Няма основания за руско-украински преговори. Това заяви по-рано тази седмица прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков. Според представителя на Кремъл, много страни са заявили готовност да предоставят своя територия за преговори, включително Катар.

Зеленски неусетно промени риториката си за прекратяване на войната с Русия.

Той загатна, че Украйна е отворена да спре борбата за възстановяване на окупираната от Русия територия в замяна на членство в НАТО.

В редица интервюта и публични изявления през последната седмица Зеленски се опита да покаже, че е готов да преговаря за прекратяване на конфликта - нещо, за което новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп многократно призоваваше по време на предизборната си кампания. През по-голямата част от войната Зеленски настояваше, че страната му ще продължи да се бие, докато не си върне завзетите от руските сили около 20% от територията на страната.

Сега обаче Зеленски намеква, че може да приеме прекратяване на огъня, което на практика ще остави окупираната територия в ръцете на Москва, ако останалата част от Украйна получи защита от Алианса. Две значителни препятствия обаче стоят на пътя на тази идея: шансовете на Украйна да се присъедини към военния съюз в близко бъдеще остават малки и няма особени признаци, че руският президент Владимир Путин иска да преговаря.

През последните месеци руските сили напреднаха по-бързо в Източна Украйна, отколкото когато и да било от първите дни на войната. Освен това Москва премести икономиката си на военна основа и наскоро одобри най-големия бюджет за отбрана в историята си. Това дава увереност на Путин, че може да продължи да заграбва още повече украинска територия със сила.

Една от идеите за времето след приключването на бойните действия в Украйна включва чуждестранни мироопазващи войски на бившата фронтова линия. А в последните дни стана ясно, че европейски контингент от сини каски е тема на разговор между Франция и Великобритания. Идеята явно се разглежда и в Германия, пише в свои материал Die Welt.

Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок не изключи и Бундесфера да се включи в една инициатива при прекратяване на огъня и започване на преговори и да изпрати войници на мисия в бившите зони на бойните действия, за да осигуряват мира.

В допълнение към гаранциите за сигурност, като например членство в НАТО, на дневен ред е и международно присъствие за гарантиране на прекратяването на огъня, заяви Аналена Бербок на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел. На въпрос за евентуалната роля на Германия в тази насока тя отговори, че Германия, разбира се, "ще направи всичко възможно, за да подкрепи всичко, което служи на мира в бъдеще".

Въпросът кой би могъл да осигури мироопазващи сили е актуален на фона на предстоящата смяна на властта в Белия дом. В Брюксел не се изключва възможността Доналд Тръмп да се опита да окаже натиск върху Украйна и Русия за преговори. За тази цел той би могъл например да заплаши Украйна с прекратяване на военната помощ, а пък към руския президент Владимир Путин за подходи с предупреждението, че отново ще увеличи военната помощ за Киев.

Новият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи Кая Калас вече заяви през декември, че според нея е възможно европейски войници да осигурят евентуално прекратяване на огъня в Украйна. Според нея войниците за това биха могли да дойдат и от държави, които в миналото вече са изразили готовност за разговори за изпращане на войски. Сред тях са например Франция и балтийските държави. В последните седмици в този разговор се включи и Великобритания.