Вигенин: ЕС трябва да търси дипломатически решения за прекратяване на конфликта в Близкия изток

„Продължителен конфликт в Близкия изток може да доведе до сериозни икономически и политически последици за Европа, включително енергийни сътресения и нов миграционен натиск.“

Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в европарламента Кристиан Вигенин в предаването „Праймтайм“ по Euronews България.

„Ако този конфликт приключи бързо, вероятно дългосрочни последици едва ли ще има – освен неудобствата за част от нашите граждани, които още не могат да се приберат, и страховете, които всеки от нас има за това какво предстои утре, следващата седмица или следващия месец“, посочи Вигенин. Той отбеляза, че българските граждани вече са подложени на натиска на поредицата от международни кризи. Според него продължителната война може да доведе до нови икономически и социални последици за Европа: „Ако тя ескалира, ако се включат нови играчи, което не е изключено, и ако се окажат застрашени доставките, тогава рисковете за Европа ще се увеличат.“ Вигенин отбеляза, че вече се наблюдават признаци за икономически ефекти от конфликта, особено по отношение на енергийните пазари. „Вече пети-шести ден е затворен Ормузкият проток. Ако това доведе до вдигане на цените на горивата, което е много възможно като пряка последица, това ще се отрази на всички цени – от земеделието до индустрията“, предупреди той.

По думите му цените на енергийните ресурси в голяма степен са извън контрола на европейските държави, особено след отказа от руския петрол и газ. В същото време Европейският съюз е предприел редица мерки след Ковид кризата и началото на войната в Украйна, включително диверсификация на доставките и създаване на стратегически резерви. „Някаква драматична промяна няма да стане, но всяко покачване на цените на горивата се отразява на всички цени, защото е в основата на почти всяко производство“, подчерта Вигенин.

Евродепутатът предупреди и за възможен нов миграционен натиск към Европа. „Ние едва се справихме с вълната през 2014–2016 година. ЕС днес е по-добре подготвен, но ако тръгне голяма вълна, рискът остава висок, защото България е на пътя на тези процеси“, заяви той. Според него държавите трябва да бъдат подготвени за подобни сценарии, без да се създава излишна паника.

Вигенин подчерта, че основният отговор на международната общност трябва да бъде дипломатически: „Трябва да търсим решения, различни от военното, за бързо прекратяване на конфликта и да се заложи на дипломацията и политическите решения.“ Той коментира и различията между европейските лидери по отношение на конфликта. „Трудно може да очакваме по такава тема категорична единна позиция на Европейския съюз“, посочи той, като отбеляза, че при подобни конфликти голяма роля играят позициите на водещите държави с по-големи военни и дипломатически възможности. Евродепутатът поздрави испанския премиер Педро Санчес за ясната му позиция срещу войната и нарушаването на международното право. Според него е вероятно в следващите дни Европейският съюз да изработи по-консолидирана позиция по темата. „Тази война стартира извън волята и съгласието на Европейския съюз, но първият потърпевш от нея вероятно отново ще бъде Европа“, опасява се Вигенин.

По отношение на евентуално въвличане на НАТО във военните действия той подчерта, че механизмът за колективна отбрана не е приложим в подобна ситуация. „Член 5 от договора предвижда подкрепа, когато една страна е нападната, а не когато една страна напада друга“, разясни евродепутатът и отбеляза, че приема позицията на вицепрезидента Йотова, че не бива пък излишно да се нагнетяват страхове, когато все пак не сме пряко изложени на заплаха.

Евродепутатът отбеляза също, че макар терористичните заплахи никога да не изчезват напълно, Европа днес е значително по-подготвена, отколкото преди 5 или 10 години.

Вигенин засегната и темата за т.нар. „Европа на две скорости“, като отбеляза, че подобна идея може да задълбочи разделенията в Европейския съюз. „Смисълът на Европейския съюз е да можем да стигаме до решенията заедно и когато сме заедно, тогава сме силни“, припомни той. Вигенин отбеляза, че има много реакции срещу схващането, че ако „големите“ се затворят в един по-малък кръг, който уж ще взема по-бързо и по-лесно решения, ще дърпат Европейския съюз. „Аз лично съм противник на вземането на решения с квалифицирано мнозинство по важни въпроси, които засягат дълбоко суверенитета на страните-членки“, акцентира той.

Вигенин смята, че България трябва да бъде по-активна в европейските процеси, за да засили влиянието си. Той отбеляза, че страната постепенно подобрява позициите си в европейските класации. „В последно време виждам, че България вече не е на последните места в много статистики. Това е обнадеждаващо и трябва да имаме малко повече самочувствие като българи“, заключи с оптимизъм евродепутатът.