Владислав Горанов: Инфлацията идва да си събере вересиите

"Аз съм убеден привърженик на влизането в еврозоната и смятам, че независимо от забавянето през последните две години, имаме реални шансове да се присъединим в началото на 2024 г. Притеснително е това, че някои партии започнаха да заемат една по-предпазлива позиция по темата, визирам БСП и ИТН, което отдавам на страховете, че тази тема удобно се експлоатира от партия “Възраждане” и от страховете, че една теза в подкрепа на еврото ще прелее и без това изтъняващия електорат на тези формации", заяви бившият финансов министър Владислав Горанов.

"Нещата странно започват да напомнят темата с членството на Северна Македония в ЕС от гледна точка на аргументите, и се притеснявам, че хората ще започнат да се объркват. Ако ме питате за датата, ако имахме воля и политическа класа, можехме да се присъединим от началото на 2023 г., както се очаква да се случи с Хърватия, и аз благородно завиждам на моя приятел Здравко Марич - финансов министър на Хърватия, че успя да измине този път в полза на всички хърватски граждани", допълни още той.

"За мен 2024 г. е постижима. Съмнявам се, че има политическа воля. За постигането в срок на подобно интеграционно усилие има нужда от широк политически консенсус, който не виждам в управляващата коалиция. Страхът на хората от еврото, който се насажда от политици с конюнктурни политически цели, не само не се парира от управляващата коалиция, а се превръща в страх на партиите в коалицията. За съжаление, има и доста грамотни икономисти, които градят кариерата си на антитези за еврото. Има много мангъровци по темата. На всички тях ще кажа с ирония - не изповядвайте имотните си сделки в евро и веднага обърнете спестяванията си в левове. Както наскоро прочетох едно доста сполучливо заглавие: “По еврото ще ги познаете”, каза Горанов.

"Надявам се депутатите да ме послушат, защото, докато се прави този анализ, особено ако се проточи, може да изпуснем шанса за влизане от началото на 2024 г. Нека двата процеса - на техническа подготовка и на анализ на ползите и проблемите, да текат паралелно. Що се касае за предишен анализ, уверявам ви, че подобен доклад не ми е представян в качеството ми на министър, но аз нямам нужда от увереност за преобладаващите ползи от членството в еврозоната.

Част от работата на БНБ е и анализ на ценовата стабилност и аз бих се доверил на тяхната преценка. Това, което е аксиоматично, е вярно, че да бориш инфлация с раздаване на пари на калпак, е като да гасиш огън с бензин. Инфлацията идва да си събере вересиите, образно казано, и ако някой си мисли, че с фискални мерки може да пребори инфлацията, е наивник.

Несъздаденият доход трябва да изчезне, безплатният обяд трябва да се плати. Подкрепям тезата, че ролята на фиска в такъв момент е да подкрепи тези, които действително инфлацията ще притисне до стената. Аз примерно не искам да ми дават отстъпка от 25 ст. за литър гориво и по-евтин хляб. Той трябва да е за действително нуждаещите се, а с тези мерки и министрите, и бедните ще получат еднакво подпомагане", допълни Владислав Горанов.

"Повече от 25 г. сме във валутен борд, при който левът е закачен за еврото. Няма да е новина, ако кажа, че фиксираният валутен курс и валутният борд не са съвършени и те не могат да са вечен инструмент. Не ме разбирайте погрешно. Валутният борд е едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали след провала на финансовото управление на страната през деветдесетте години на миналия век, но този режим има ограничителни влияния по отношение на възможностите за икономически растеж. Няма друга алтернатива за излизането от валутен борд освен влизане в еврозоната, и то безспорно при законово закрепения курс между лева и еврото, който никой нито в България, нито в еврозоната поставя под въпрос.

Що се касае за темата с конвергенцията, въпреки че тук сме на различно мнение с Калин Христов от БНБ, има основание, особено за държави с фиксиран валутен курс, да се смята, че влизането в еврозоната ще даде положителен тласък за по-ускорена конвергенция, и аз вярвам в това.

Червените професори имат талант да намират аргументи за приватизация и национализация едновременно. Валутният курс, с който левът ще се замени с евро, е 1,95583 лв.

Влизането в еврозоната не е панацея, но това е вторият по големина валутен съюз. Държавите в еврозоната са най-богатата част от света и е по-лесно на по-бедните държави да генерират по-висок растеж от по-богатите. Ако имаш една фабрика и направиш още една, имаш 100% ръст, а ако имаш 100 фабрики и направиш още една, имаш само 1%. Разбира се, еврозоната има своите структурни проблеми, някои от държавите са доста задлъжнели, но това не отменя темата, че е един от най-успешните съюзи, който се модернизира и укрепва", каза още бившият финансов министър.

"Водената фискална политика според мен е твърде разточителна. Особено в частта на текущите разходи. Дългосрочните ангажименти за разходи, които се поемат, предполагат хронични дефицити, и то извън рамките на приемливото. Наскоро S&P направи оценка, че фискалният дефицит за 2022 г. ще достигне на 5% от БВП, а мен ако питате, може и повече.

Това неминуемо ще доведе до необходимост за мерки по отношение на бюджетния баланс и потенциална наказателна процедура срещу нас от ЕК. Когато обаче си поел неотменими или поне трудно отменими постоянни ангажименти за текущи разходи - примерно пенсии, нямаш друг ход за фискална консолидация, освен да вдигаш данъци. Моето предупреждение е, че подобен риск ще се материализира и въпросът не е дали, а кога и отговорът е сякаш скоро", сподели още Горанов.

"Сегашният екип на финансовото министерство сякаш има концептуални разминавания с традиционните за последните 25 г. стандарти за фискално управление. Надявам се да греша, но сякаш трупането на дефицити и дългове не притеснява никого от управляващата коалиция. Увеличението на разходите с 2 млрд. лв. над плана за 2022 г. с очакваната актуализация означава почти 4 млрд. лв. за 2023 г. нови разходи при равни други условия, но не виждам някой да се вълнува от това. Жалко, че десните партии в това управление в името на участието в него загубиха ценностната си система.

Загубихме много време, казвам го с болка и като виновник, участвал в управлението на страната. Грешният преход накара много хора да напуснат страната и да търсят по-добър живот извън България. Макар и късно, не всичко е изгубено, но инвестициите в образованието трябва да бъдат основен приоритет за всяко управление.

Не успяваме да се възползваме и от ситуацията със задържането на работоспособни хора, бягащи от войната в Украйна. Има резерв и в тези по оценки около 160-170 хил. души, които нито работят, нито учат, а могат да бъдат активирани. Демографията ще е основен проблем на пазара на труда и за това трябва да се говори всеки ден.

Не смятам, че сме разглезили бизнеса. Той очаква обективен диалог с правителството по всички теми. Вярно е и това, че се намира на изключително конкурентен пазар, какъвто е европейският, и всички мерки, които другите държави вземат, лесно се превръщат в искания към властта в София, но не е за пренебрегване и фактът, че често се сравнява с едни от най-богатите държави в света. Проблемът е, когато липсва диалог и когато на пръв поглед лесни и по възможностите ни решения в полза на бизнеса не се взимат въобще или не се взимат навреме", завърши Владислав Горанов.