ВНИМАНИЕ! Черна гъбичка отваря огромни дупки в белия дроб след COVID-19!

SARS-CoV-2 и страничните ефекти от лечението на болестта, която вирусът предизвиква, могат да превърнат безобидната гъбичка аспергилус в заплаха за живота. Опасните вторични инфекции от опортюнистични (нормално неболестотворни) микроорганизми са често срещани усложнения при вирусни епидемични вълни, но сега лекарите бият тревога за конкретната заплаха за пациенти с COVID-19.

Смут предизвиква широко разпространената и безопасна за здрав човек гъбичка аспергилус. От цял свят се публикуват доказателства, че инфекцията със SARS-CoV-2 и много вероятно силните противовъзпалителни медикаменти, използвани за лечението на критичните случаи, правят пациентите с COVID особено уязвими към гъбичките от този вид.

Подобни съобщения има и при агресивни грипни епидемии. Тенденцията е описана преди това през 2009 г. по време на пандемията от свински грип. Един от всеки 4-ма болни е имал насложени бактериални и гъбични инфекции. Сега гъбичките от семейството аспергилус, които може да се открият навсякъде край нас, заплашват пациенти със затегнато протичане на COVID. При стандартните прояви на патогена в “нормални” времена спорите причиняват заболяване само на хора със слаб имунитет, най-често пациенти на химиотерапия или трансплантирани с умишлено потискана имунна система, за да не отхвърли тя донорския орган.

При тежък COVID защитните сили на организма също се сриват рязко. От една страна, от самата инфекция, от друга – при овладяването на силната цитокинова буря, която е форма на свръхреакция на имунните клетки. В основата са имуномодулацията и изчерпването на лимфоцитите, причинени от вируса, и последващото приложение на лекарства, насочени към имунната система, обясняват специалистите. Резултатът може да е животозастрашаващо състояние, особено при инвазия от устойчиви на лекарства щамове аспергилус.

Проучване на работна група на Международното дружество по микология на човека и животните е изчислило, че CAPA - свързаната с корона - вирусна белодробна аспергилоза, се установява средно 10 дни след диагнозата COVID-19.

Може да се случи и на хора без рисков фактор за белодробна инфекция с аспергилус? Рентгенографските находки може да изглеждат като белодробни кухини със смущаващи размери – до 12 и повече сантиметра. Гъбичните топкоподобни лезии отнемат дихателен обем и предизвикват тежък задух.

Американски пулмолози от най-голямата верига медицински центрове в Питсбърг наричат белодробната аспергилоза, свързана с коронавируса, опустошително усложнение.

Проф. Даниела Петрова съобщи за пациенти на Александровска болница с аспергиломи и бронхопулмонална аспергилоза, която в голяма степен прилича на астма. А аспергиломът е нещо като топка от гъбички, която се развива в предварително оформени дебелостенни кухини.

Една от находките: кухината с малкото “топче” вляво. Един от случаите, наблюдавани в Отделението по белодробни болести, което проф. Петрова ръководи, е свързан с вида аспергилус негра. Популярен е като черна гъба. При повечето пациенти усложнението е предизвикано от аспергилус фумигатос.

Гъбичките се срещат толкова често както на закрито, така и навън, че повечето хора я вдишват и издишват всеки ден без лоши последици за здравето. Но COVID промени играта. Все още няма обобщена статистика за белодробната COVID-19 аспергилоза в отделните страни и глобално. Съобщават се различни проценти от частични проучвания за честотата. Възможностите за лечение също варират, но най-общо, се свеждат до комбинация от операция и медикаменти.

Некрозиралите тъкани се отстраняват хирургически, а силни антимикотични медикаменти се борят с гъбичните колонии.

Инвазивната аспергилоза - най-тежката форма, обикновено се дължи на проникване на гъбичките в кръвния поток и инфектиране на отдалечени органи, включително сърцето, мозъка и очите. Досега се смяташе за доказано усложнение сред пациентите с тежка
грипна пневмония с честота около 19 на 100.

В контекста на COVID най-мащабно инвазивната аспергилоза, изглежда, се разгръща в Индия. Хипотезите са, че предпоставки за това са големият процент население с диабет, който е предразполагащ фактор, и климатът.

Коварното при белодробната аспергилоза е, че тя може да хронифицира, особено при инфекция с резистентни щамове, които оцеляват при медикаментозното лечение.

Данните от държави в Европа и САЩ показват сравнително голямо разпространение на аспергилозите при COVID и дори е вероятно данните да не отразяват цялата драма. Подозира се, че има и множество недиагностицирани случаи на коинфекцията.

Националната референтна лаборатория по микология на Обединеното кралство например съобщи за проучване, в което вероятните и доказаните белодробни COVID аспергилози в различни региони
варират между 5 и 35 процента

Преглед на 35 публикации за аспергилус колонизацията на белия дроб при хора с коронавирусна болест в Италия, Франция, Германия, Катар, Великобритания, Испания, Нидерландия, Дания и др. показва най-висок риск за смесена инфекция вирус - гъбичка при пациентите, които стигат до интензивно лечение и апаратно дишане. В друг анализ на базата на 51 проучвания сред общо 3297 пациенти в интензивни отделения 313 са били с CAPA – около 10% от всички.

По темата се работи усилено за изработване на алгоритми за клинично поведение. Засега е безспорно само, че белодробната аспергилоза може да усложни коронаинфекцията и да увеличи смъртността. Болестта е все още слабо разбрана отчасти поради противоречиви дефиниции в проучванията.

Истинската честота е неизвестна. Ясно е обаче, че CAPA дава дава лоша прогноза и радиологично се представя различно от класическата инвазивна аспергилоза, поради което се изисква голям опит за откриването и лечението.

Международна група от лекари и медицински микологични дружества публикува в авторитетното сп. “Лансет” препоръки за диагностициране на подозрителни за аспергилоза пациенти с COVID-19, включително сканиране на белите дробове и вземане на проби от тях за тестване.

Надеждата е, че насоките ще помогнат на лекарите от COVID секторите да установят дали се борят с един смъртоносен патоген, или с два.

Ранното диагностициране и лечение може да подобрят прогнозите. При затегнатите случаи се налага включване на много скъпите противогъбични лекарства от последно поколение. Все повече се дискутира и продължителността на прилагане на стероиди в случаите, в които липсват убедителни доказателства за необходимостта от използването им.