Войната за Рим - едно от най-свирепите дербита в света

Тази вечер ще се изиграе едно от най-горещите дербита в Италия, а и в света - Лацио срещу Рома. За първи път в историята този двубой ще е без публика, но сега ще ви разкажем за вълнуващите събития около този сблъсък.

Една от първите и най-голяма трагедия, отнела човешки живот на футболен мач на Апенините.

На 28 октомври 1979 година един срещу друг се изправят Рома срещу Лацио (1:1) в поредния кръг от Калчото.

Малко по-късно са изстреляни три ракети от сектора с ултраси на Рома, а едната е била парашутна и лети над 150 метра. И достига до окото на фена на Лацио -Винченцо Папарели!

Ракетата е вкарана на части на стадио “Олимпико” от трима фена на Вълците и е сглобена по време на мача.

33-годишния фен на Римските орли умира в линейката по време докато е пътувал към болницата.

Убиецът се оказва 18-годишният Джовани Фиорило - безработен строител, който се укрива над 6 месеца преди да бъде заловен от карабинерите.

Той е осъден на затвор за близо седем години, а през 1993 година и той умира според неподтвърдена информация от свръхдоза.

На 18 ноември същата година, по-малко от месец след трагедията на “Олимпико”, Сборен отбор от играчи на двата римски гранда изиграват приятелски двубой срещу сборен отбор на Италия с цел събиране на средства на семейство Папарели.

Фланелките и на двата отбора са с емблемите на Рома и Лацио, а на двубоя присъстват около 20 000.

“Казвам се Винченцо Папарели и починах на 28 октомври 1979г. Може би все още някой си спомня за мен. Бях човек на 33 години, който един ден беше убит по време на футболен мач в Италия, на стадион "Стадио Олимпико" от сигнална ракета изстреляна от ултрас на Рома. Когато ме уцелиха ядях сандвич.

Моята жена стоеше до мен, бях я завел за първи път на мач. Когато видя какво се случи, веднага се опита да извади металната тръба от дясното ми око, но тъй като ракетата все още гореше, спря, за да не си опари ръката.

На следващия ден всички вестници показваха снимка, на която лежах проснат на земята, и събралите се хора около мен. Спомням си, как видях две момичета да плачат. Всеки един човек се опита да ми помогне.

Когато новината се разпространи, брат ми почувства най-силна вина за случилото се, защото той ми беше дал билета за онзи мач. Съпругата ми, която беше до мен в линейката, през цялото време ме молеше да не умирам и ми стискаше ръката.

След като приключи в полицията и получи обратно документите ми и личните ми вещи, тя изпадна в криза и започна да крещи. На снимките по вестниците, тя беше снимана с майка й, която я утешаваше, лицето и беше уморено, а в очите и имаше нещо ужасяващо. Името ми и това на моето семейство бяха изписвани във вестниците цяла седмица след убийството ми. Аз бях обявен за нормален и спокоен човек, с една единствена страст - тази към моя любим клуб ЛАЦИО!

След смъртта ми капитанът на Лацио - Пино Уилсън, звънна на съпругата ми да изкаже съболезнования. И кметът на Рим - Петросели, се обади и предложи да плати разходите по погребението и изпрати социален работник, който да помага на семейството ми.

На погребението ми беше целият отбор на Лацио. Играчите на съперника в онзи мач РОМА, не присъстваха, защото имаха мач за Купата, но присъства вторият им отбор. Имаше хиляди хора, които дори и не познавах, на този ден беше обявен градски траур.

Една италианска фондация прехвърли 1 милион за благотворителност на семейството ми. Управителният съвет на Лацио отпусна сумата от 5 милиона, като знак на солидарност.

Рома също даде 1 милион и сложи плоча на Curva Nord, за да напомня за мен, но сигурно вече не съществува от реконструкцията на “Олимпико” за Мондиала през 1990г.

Кметът на Рим потвърди, че трябва да се обсъди тази трагедия и да се дискутира във всички училища и спортни отбори. От тогава за няколко месеца бяха взети драстични мерки: беше забранено влизането на стадиона с пръчки на знамена, тъпани, трансперанти с агресивни лозунги, които могат да се окажат опасни.

Публиката трябваше да подкрепя своя отбор само с глас и ръце. И до ден днешен по стените на града могат да се видят надписи като "Папарели, изгуби си хубавите години" или Папарели, няма да те забравим"!

На петата година след смърта ми феновете напомниха за мен на един мач отново срещу Рома. Феновете на Лацио и моите приятели вдигнаха трансперант, на който пишеше: "Винченцо, ще живееш вечно!", докато феновете на Рома пееха "10-100-1000”.

Годишнината на моята смърт беше чествана от феновете на Лацио повече от 15 години. Моят убиец се казваше Джовани Фиорило, беше на 18 години и беше безработен. Веднага след убийството се покри. Някой твърдеше, че го е виждал в Пескара, друг в Бреша, трети във Фрозиноне. След 14 месеца в нелегалност беше заловен. Беше осъден през 1987 г. за непредумишлено убийство на 6 години и 10 месеца.

Докато се покриваше от полицията, беше звънял на брат ми всеки ден кълнейки се, че не е искал да ме убие онзи ден на стадиона. Той беше момче, като много други, живееше на площад "Викторио", беше повече от фен на Рома, той обичаше Рома повече от всичко.

Майка му работеше на пазара, баща му беше механик. Беше човек от народа, точно както и аз. След няколко години излезе информация, че това момче е починало от свръхдоза. Брат ми му беше простил, така както му бяха простили съпругата и синовете ми. Едно нещо е сигурно - това момче е било нещастно, така както и аз. Казвам се Винченцо Папарели и починах на 28 октомври 1979 г. Може би все още някой си спомня за мен.”

Е, тази вечер е време за поредното издание на римското дерби. Затова ви припомняме за още един от култовите моменти на сблъсъка в последнитe години.

Мачът през януари 2015 г. беше рекордно дерби номер 40 за легендата на Рома Франческо Тоти. Капитанът на вълците не само отпразнува случая с гол, но и със селфи, което заживя свой собствен живот.

“Исках да отбележа този специален момент по специален начин - затова дадох телефона ми на треньора на вратарите Гуидо Нани. Само двамата знаехме за идеята”, спомня си Принца на Рим.

И образът на Тоти с телефон се превърна в... графит по улиците на Рим, култов татус сред феновете на Рома, получи своя футболна фигурка, а Pro Evolution Soccer го вкараха в играта си.

Маркетинг специалисти изчислиха, че iPhone е получил прекрасна безплатна реклама, за която иначе от Apple е трябвало да платят поне €5 млн.