Японските русалки са магьосници

Нингьо (букв. „човек-риба“) е същество от японския фолклор, което може да бъде сравнено с русалките в Западните легенди. Въпреки че познатите ни русалки и японските Нингьо са същества наполовина риби, наполовина човеци, те всъщност са доста различни.

Например, в Западния фолклор, русалките обикновено се красиви, съблазнителни същества, които привличат мъжете и ги водят към собствената им смърт. Що се отнася до японските русалки, там няма „стандартна“ история, тъй като тези същества се различават не само по начина, по който изглеждат, но и по начина, по който си взаимодействат с човешките същества.

За разлика от западните русалки, японските, като цяло, са много по непривлекателни. Те често биват описвани като същества с маймунски торс и рибена опашка. Има и специално създадени Нингьо, които показват как всъщност изглеждат русалките. Един от най-известните примери е „Русалката от Фиджи“ на П.Т.Барнъм. Има и разкази за Нингьо, които ги описват още по-различни от западните русалки.

Например, в много местни традиции, Нингьо няма нито човешки, нито маймунски торс, а имат човекоподобна глава прикрепена към тялото на риба. От време на време, тези глави са изобразявани гротескно, т.е. с рога, с уста, пълна с остри като бръснач зъби и т.н.

Има и вид Нингьо, известни като Амаби/Амабико, които се казва, че имат човка на птица и са покрити с люспи от врата надолу.

Смята се, че Нингьо имат мистични способности, често им се приписват и разнообразие от магически сили. Например, често се споменава, че имат способността да плачат със сълзи от перли. В допълнение, някои Нингьо /като Амаби/ се смята, че могат да предсказват бъдещето.

В една история, записана през 19-ти век, се казва, че се е появила Амаби, която е предсказала както добра реколта, така и чума. Освен това, Амаби споменала, че за да избегнат чумата, хората трябва да се маскират като нея.

Това, с което японските русалки са най-известни е плътта им. Вярва се, че ако човек яде от плътта им ще получи вечен живот, или най-малко един изключително дълъг живот.
Има много истории, разказващи за магическите качества на плътта на Нингьо и все пак, няма по-известна от тази на „Happyanku Bikuni“, което значи „800-годишната будистка монахиня“.

Историята започва с един рибар, който успял да хване Нингьо, разказва Бранимир Петров. Той поканил приятелите си да вечерят заедно, но не им казал какво точно ще ядат. Те обаче от уста на уста, разбрали какъв е източника на месото, без знанието на рибаря, и не яли от храната.

Но по случайност младата дъщеря на рибаря вкусила от месото. Тя спряла да расте на 15-годишна възраст, и в последствие станала монахиня. Починала на 800 години. Има ли истинско доказателство за съществуването на Нингьо?

Древните японци вярвали в съществуването на Нингьо, за което днес има и физическо доказателство. В един храм в Tenshou-Kyousha, Фуджиномия се пази тялото на предполагаема Нингьо. Според легендата, тя се появява на японския принц. Съществото е на път да умре, но преди това разказва какво му се е случило. Явно, Нингьо някога е било рибар. Веднъж този рибар, преминал защитени води, за да лови риба, когато върху него се стоварва проклятие, което го трансформира в Нингьо. Рибарят научил урока си и поискал от принца да му направи светилище, където да се показват останките му. Целта е, тялото на това същество да напомни на всеки посетител за светостта на живота.