Йотова удря по Урсула: Мандатът на фон дер Лайен е един от най-слабите

Мандатът на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен е един от най-слабите, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференция за бъдещето на Евросъюза. Събитието беше организирано от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт", съобщиха от пресцентъра на президентството.

Все пак тя изтъкна и определени успехи в областта на цифровата регламентация и политиките за постигане на по-голяма автономност на Европейския съюз по отношение на производство, но сред тях не е посочила Зелената сделка.

Йотова е коментирала и причините за ръста на доверието за крайнодесни партии. Според нея напрежението се е трупало с години, но .нар. традиционни партии не искаха да го забелязват и да го признаят. Вицепрезидентът смята, че страховете от засилване на крайната вълна в Европа да стопират важни процеси като например приемането на България в еврозоната и Шенген.

Традиционните партии бягат от обвързването на европейски с национални политики. Тази ниша използват крайните партии и засилват негативните краски на европейските политики и наболелите пред европейците въпроси. Традиционните партии се фокусираха върху страховете от крайната десница, вместо върху решенията на реалните проблеми на хората", посочи още Илияна Йотова и отбеляза, че в редица държави европейската кампания е минала под знака на националното предвид настоящи или предстоящи местни или парламентарни избори.

"Основни национални проблеми станаха и доминиращи в кампанията за евроизборите. Липсваше интерес към големите теми", посочи вицепрезидентът и определи социалната тема като големия отсъстващ. Регионализирането на европейските политики също според Йотова е белег на отминалите европейски избори - войната в Украйна например присъстваше неравномерно в дебатите в различните държави в зависимост от географското им положение.

Също Йотова отбеляза, че Европа на регулациите и ювелирното усъвършенстване на правилата убива креативността и посочи, че сега цялата енергия на европейските институции отива в това да се създават нови и нови правила.

Европейската администрация произвежда три пъти повече законодателни документи, отколкото националните правителства могат да поемат и приложат. Липсва задълбочен анализ на въздействието на европейските политики, които все повече не се харесват на европейските граждани, категоричен е вицепрезидентът.

Тя обърна внимание и на предизвикателства пред ЕС, като сред тях открои необходимостта от по-голямо доверие на европейските граждани в ефективността на предлаганите политики, постигането на по-голяма сигурност във всички аспекти на живота. Йотова постави въпроса за адаптивността на европейските политики към променящите се реалности, като посочи за пример Пакта за стабилност и растеж, който предвижда задължението от 3% бюджетен дефицит, но без режим на санкции при неизпълнение и посочи необходимостта от реформа на критериите за членство в еврозоната, на европейските икономически и финансови политики, дори и на договорите за ЕС, защото част от тях са изживели времето си.

"Крайно време е България да спре да се държи като държава от периферията на ЕС, да предлага и защитава позиции. Така и не разбрахме какви позиции защитава страната ни напоследък на големи международни форуми като срещата в Швейцария или неформалната лидерска среща в Брюксел вчера. Каква е позицията ни за следващия председател на Европейската комисия, какво е виждането ни за най-спешните пред ЕС политики, за какъв ресор на българския еврокомисар ще се борим", заяви Илияна Йотова и изрази надежда българските представители в ЕП да бъдат добре подготвени.