Юбилярят Никодимов: Мениджърски интереси и интриги ме отказаха

Легендарният Аспарух Никодимов вече години наред прекарва летата, а и по-голямата част от годината, в китно село близо до нос Емине. Така след последния си професионален ангажимент като член на Надзорния съвет в ЦСКА през 2016 г., той е заменил голямото напрежение около футбола със спокойствие и тишина.

Изявеният халф и всепризнат наставник има своя автобиография, а освен това е дал стотици интервюта за своя футболен път. Въпреки това продължава да има какво интересно да каже за себе си, отвъд експертните анализи, които прави почти ежеседмично за нашия вестник.

„Живея изключително спокойно. Тук съм цяло лято, а още не съм ходил на плаж (смее се). Здравословно се чувствам добре. Имам някои болежки и оплаквания, но това е нормално. Гледам да съм физически активен – всеки ден се разхождам по пет-шест километра с кучето. Помагам и в градината, но там си имам три градинарки – жена ми Светла и двете дъщери – Десислава и Елица. А не съм специалист.

Имам съседи, които вадят огромни домати, при нас е по-скромно. Често ходя до Бяла и Обзор да пазарувам и да върша работа. В Обзор има повече туристи и затова по-често идвам в Бяла, защото по-лесно намирам къде да паркирам и е по-спокойно“, започва Паро.

И допълва: „Информирам се за събитията най-вече от вестниците и телевизията. Аз съм от по-старото поколение и ми е много по-приятно да чета от хартия, отколкото от телефона. Аз винаги съм бил с критично мислене, най-вече към себе си, защото смятам, че това е пътят към големите успехи“.

Никодимов признава, че кариерата му като треньор е можела да бъде доста по-дълга, но се е отвратил.

„Може би и още щях да работя, но имаше хора, които постоянно идваха и говореха с футболистите – главно мениджъри. И ме отвратиха от тази среда. Аз бях скаран с повечето от тях.

Не им давах да припарват до „Армията“ и предупреждавах футболистите, че с повечето мениджъри няма да се справят. Как може да си играл в този клуб и след това да манипулираш в негов ущърб, за да спечелиш някой лев? И затова си казах: „Дотук, край“. А иначе спокойно можех още поне десетина години да работя. И до днес дори се чувствам отлично. А най-отвратително ми е било, когато виждам, че някой играе фалшиво“, споделя пред "Тема спорт" червената легенда.

Славната му кариера на футболист в ЦСКА също вижда предсрочно своя край.

„На 29 години и половина започнаха да ме отказват от състезателна кариера. А аз си вършех работата перфектно и не го казвам от някакво самочувствие – просто така си беше. Щели да налагат млади. Добре, но те са 50 процента по-слаби от мен. Те сами трябва да се наложат. Както аз съм бил в съблекалнята с Жоро Найденов, Ракаров, Иван Колев, Кольо Ковачев, Ранков, Цанев, Якимов.

Само чакаш на някого от по-старите да му лъснеш обувките. А вече като треньор това отсъстваше при младите. Сега, доколкото знам, е още по-зле. И това също е причина да се отвратя и да се отдръпна. Чувствах се в силата си, а в същото време вече бях и опитен – с участие на две световни първенства, олимпиада. Но никога не съм бил обиден на ЦСКА. Не съжалявам, всичко се е случило, както е трябвало да се случи“, философски приема нещата Никодимов.