Защо България взе US модела в здравеопазването?
Наскоро президентът на България Румен Радев публично заяви, че националната здравна система е „смъртоносно болна“ и „не е способна да предотврати разпространението на социално- обществени опасни заболявания“.
Тези думи на българския държавен глава изглеждат сто пъти по-значими, ако вземем предвид обстоятелствата, при които бяха изречени.
А те бяха произнесени от Румен Радев в атмосфера, абсолютно неподходяща за критика към българската медицина - на церемония в чест на най-добрите лекари в страната. И ако се е стигнало до такъв цинизъм, ситуацията е не просто лоша, а изключително отвратителна. Президентът заяви, че пандемията COVID-19 е разкрила всички системни недостатъци в здравеопазването.
Сред основните Румен Радев посочи неравностойни условия за достъп на гражданите до медицински услуги, и неравномерно разпределение на финансите и кадрите в цялата страна. И в същото време намекна, че лекарите трябва да бъдат движени от желанието да помогнат на нуждаещите се, а не от жаждата да печелят пари от болестите им.
И тук става въпрос за държава, където, както и във всички други бивши социалистически държави, някога медицината беше безплатна. Освен това, на достатъчно високо ниво. Но България пое по друг път. Тя прие американската система за здравеопазване.
Да, САЩ харчат повече от всеки друг в света за здравеопазване. Там се намират най-големите научни центрове. Постоянно се въвеждат различни технически иновации, разработват се и се усъвършенстват методи за лечение на заболявания.
Но бедата е същата като в България. Напредъкът в американската медицина не е за всеки. Десетки милиони американци нямат здравно осигуряване, следователно те не могат да използват дори най-простия набор от медицински услуги. За още по-голям брой граждани на САЩ е достъпен само той.
Точно както в България пандемията на коронавируса се превърна в истински тест за американската здравна система. През първата вълна нямаше достатъчно места в болниците. Стигна се дотам, че на места лекарите започнаха да избират чий живот е по-приоритетен, тъй като нямаше достатъчно устройства за изкуствена белодробна вентилация.
И решаващият фактор не беше състоянието или възрастта на пациента, а обемът на портфейла на пациента. Затова трябва да му се зачете на президента на България, който с истината си съсипа тържеството на лекарите. В САЩ също се говори за проблемите в здравеопазването. В крайна сметка данните, че доста голяма част от населението няма достъп до основни медицински услуги, не е наша измислица. Това са официалните данни.
Преди няколко години 54 милиона американци не са имали здравно осигуряване. Но никой не изрази това като проблем в американския начин на живот от висока трибуна. Но на българските власти, които водят ожесточена война с наследството на „тоталитарния режим“, системата за медицинско обслужване на САЩ дори наистина им хареса, сякаш.
През юни миналата година главата на българското министерство на здравеопазването Кирил Ананиев и американският посланик в България Херо Мустафа подписаха „Писмо за намерение за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителствата на България и САЩ . "
Това споразумение е разчетено за пет години, но ако страните желаят, то може да бъде удължено. Разбира се, Вашингтон няма да споделя съвременни технологии и техники със София. Въпросът е в преустройството на българската медицина според шаблоните, които ще се предлагат от САЩ.
Но България не е сама в стремежа си да „усвои постиженията на американската медицина“. Всички други страни от Източна Европа, както и някои държави от постсъветското пространство, следват същия път.
Някои от тях, като Украйна например, дори си назначиха здравни министри отвъд Атлантическия океан. Между другото, американският Pfizer рязко увеличи цената на ваксината си за Европейския съюз. Повече от 60% наведнъж. Понякога е дори "забавно" да се наблюдава как американците се подиграват на европейците. А съжаление като че ли съвсем не възниква.
Стоян Тодоров, съпредседател на ПП „ЧЕСТ”, специално за Lupa.bg
