Защо брадатите се отрекоха от Дионисий като св. Петър от Иисус?

Клириците се сетиха колко струва транс-попът едва когато отиде на протест

Топ
21:18 - 31 Август 2020
11414
Защо брадатите се отрекоха от Дионисий като св. Петър от Иисус?

Когато болезненият нарцис с транссексуална аура отец Дионисий продаваше архонтски титли на мутри и метресите им за шестцифрени суми, Светият синод мълчеше. Когато вдигна заря като за рождения ден на Георги Илиев пред „Александър Невски“, чернобрадите пак като мишоци се разграничиха с мълчание. Когато лобираше за културното наследство на Васил Божков, шефовете му се гладеха по брадите. Когато тури фарисейска такса за туристи в храма, бяха заети на си варят боб за идващите пости. Когато се появи да протестира срещу правителството обаче, изведнъж се отрекоха от дяволските му постъпки с мисионерски пламък. Така ли мери църквата качествата на своите - според това дали са удобни на властта?

То лошо няма – самият Свети Петър трижди се е отрекъл от Спасителя Иисус само за една нощ в часовете на смъртната присъда, издадена от римския прокуратор. Богочовекът обаче му простил и дори го натоварил с мисията да представлява църквата му на земята. Чудно, каква ли награда очакват синодалните старци, превърнали се в най-сервилните колаборатори на всяка власт от атеистичните болшевики, през симеоновите юпита, до Евросегрей и Бойко Борисов.

Основната цел в религиозната политика на комунистическата държава беше обезличаването на Православната църква и превръщането й в лишена от обществена значимост институция, чиято дейност е сведена до извършването на шаманистки ритуали. В по-късните години идеолозите на системата се сетиха, че дядо поп може да е изключително полезен в подкрепа за режима с менте патриотичната си пропаганда и запокитената в багажника на служебното ауди или мерцедес идея за национално обединение.

Настоящото карикатурно състояние на Българската православна църква е резултат именно от целенасочената и продължителна политика на комунистическата държава и нейните мракобесни наследници от прехода. В момента огромна част от българското общество признава като единствена историческа заслуга на Българската църква запазването на българското национално самосъзнание през епохата на турското владичество. Всичко друго са евтини плюнки срещу педерастите и Истанбулската конвенция, теманета пред силните на деня, далавери с църковни имоти и пиянство и содомия при закрити врата.

И на целия този фон смешкото Дионисий, който повече би подхождал като танцьорка в „Спартакус“ в средата на 90-те, се оказа големият проблем на БПЦ. Защото пречи на хомопрегръдката й с правителството. Вярно, той е отблъскващ и омерзителен образ на либералната транс-култура в расо, но вместо да заклеймяват него, чернобрадите трябва първо да погледнат себе си. И ако отражението освен брада има и рога, грешката не е в огледалото.